ISW: Кремъл е загрижен за преизбирането на Путин

Изглежда, че Кремъл е необяснимо загрижен за резултата от предстоящите през март 2024 г. президентски избори в Русия, въпреки очевидно широко разпространеното одобрение на Путин в Русия.

Това се посочва в дневния анализ на ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната.

Председателят на руската Централна избирателна комисия (ЦИК) Ела Памфилова заяви на 21 ноември, че някои руски граждани, които са напуснали Русия, и други, които все още се намират в Русия, вече са започнали да полагат усилия за дискредитиране на предстоящите руски президентски избори.

Изявлението на Памфилова навежда на мисълта, че руското правителство ще продължи да засилва усилията за цензура под прикритието на борбата с опитите за вътрешна намеса в изборите преди президентските избори.

На 15 ноември Путин също така заяви, че руското правителство ще потисне всякаква външна или вътрешна намеса в изборите по време на среща с представители на руските избирателни комисии.

Два неназовани източника от руските федерални и регионални власти заявиха пред руското опозиционно издание "Верстка" в статия, публикувана на 22 ноември, че Кремъл е инструктирал руските регионални власти да спрат роднините на мобилизирания персонал да протестират, като им платят.

Източниците допълниха, че Кремъл е посъветвал руските регионални власти да "положат всички усилия", за да гарантират, че регионалните власти отпускат плащания на роднините на мобилизирания личен състав и разглеждат други жалби за лошо отношение към мобилизирания личен състав в отговор на нарастващото недоволство сред роднините.

Възможно е Кремъл да е загрижен и за възприеманата липса на подкрепа за Путин от страна на руската общност на ветераните.

Тази общност на ветераните е подразделение на руската ултранационалистическа общност и редовно се обявява за пълна мобилизация и продължаване на руските настъпателни операции в Украйна, за разлика от замразяването на сегашните фронтови линии.

Очевидната загриженост на Кремъл за подкрепата на Путин е странна, като се има предвид, че Левада център - независима руска социологическа организация - установи, че 82% от руснаците одобряват работата на Путин към октомври 2023 г.

Възможно е също така Кремъл да иска Путин да получи още по-висок процент от гласовете и да се опитва да успокои определени групи, които гласно изразяват недоволство от решенията на Путин.

Подкрепата на Кремъл за руския ултранационализъм също е силно фокусирана върху популяризирането на руското православие и призивите към "традиционните" социални ценности. Съвсем наскоро, на 22 ноември, Путин подписа указ, с който обяви 2024 г. за "Година на семейството", за да се съсредоточи върху запазването на традиционните семейни ценности.

ISW вече е оценявала, че войната в Украйна вероятно изостря зараждащата се криза на идентичността в руското общество, произтичаща от напрежението между руската идентичност и руския национализъм.

Тази криза, както и ясно изразеното етнорелигиозно напрежение, вероятно ще се задълбочат, ако ултранационалистическият Кремъл реши да продължи да кодифицира държавна идеология.

Путин и елементи от Кремъл, които са напълно наясно с потенциала на тези етнически, религиозни и национални напрежения да предизвикат нестабилност и недоволство, едва ли ще подкрепят призивите на Бастрикин за кодифициране на ясна държавна идеология в краткосрочен план.

На 21 ноември агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейският съюз (ЕС) е предложил план за засилване на ангажиментите за сигурност на държавите-членки на ЕС към Украйна.

Позовавайки се на проектопредложение, "Блумбърг" съобщи, че предложението на ЕС ще се основава на съществуващите двустранни споразумения, сключени в рамките на декларацията на Групата на седемте (Г-7) относно гаранциите за сигурността на Украйна.

Съобщава се, че предложението включва механизми за: дългосрочна военна помощ; обучение на украинските въоръжени сили; сътрудничество с вътрешната отбранително-промишлена база на Украйна; укрепване на способността на Украйна да противодейства на кибернетични и хибридни заплахи; помощ за разминиране; подкрепа за програмата за реформи на Украйна като част от процеса на присъединяване към ЕС; помощ за енергийния преход и усилията на Украйна за ядрена безопасност; и обмен на разузнавателни данни и сателитни изображения.

На 13 ноември представителят на ЕС по въпросите на външните работи Жозеп Борел заяви, че Украйна е основният приоритет на ЕС и че ангажиментът на ЕС към Украйна няма да отслабне.

Агенция "Блумбърг" съобщи, че се очаква държавите - членки на ЕС, да разгледат проектопредложението на ЕС през декември 2023 г.

Ръководителят на руския Следствен комитет Александър Бастрикин призова Русия да кодифицира неуточнена държавна идеология в руската конституция, което подсказва, че някои руски официални лица може да искат изрично да прекратят номиналната конституционна защита на гражданските права, демократичния плурализъм и етническото равенство.

Бастрикин отправи този призив на 22 ноември по време на конференция за руската конституция в руското министерство на правосъдието в Москва и заяви, че отхвърлянето на призива му няма да даде резултат.

Преди това Бастрикин призова председателя на руския Конституционен съд Валерий Зоркин да разгледа начините за създаване на неуточнена държавна идеология през май 2023 г., въпреки че Зоркин отвърна на Бастрикин, като отбеляза, че настоящата конституция защитава ценностите на гражданското общество.

В руската конституция се заявява, че Русия е демократична държава, в която многонационалният руски народ трябва да упражнява властта пряко и че "висш пряк израз" на тази власт са референдумите и свободните избори.

Конституцията постановява, че задължение на руската държава е да признава, спазва и защитава правата на човека и гражданите.

Член 13 от руската конституция по-специално забранява на Русия да провъзгласява държавна идеология и задължава руската държава да признава идеологическото многообразие, политическото многообразие и многопартийната система.

Призивите на Бастрикин ще изискват от руските официални лица да изменят или дори да отменят член 13 от руската конституция, а вероятно ще изискват и по-обширни изменения в зависимост от потенциалната нова държавна идеология.

Русия прие настоящата си конституция през 1993 г. и определи кодифицирани държавни мерки за защита на мултиетническия демократичен плурализъм и правата на човека и гражданите, за да отбележи окончателното скъсване със съветската система на автократично еднопартийно идеологическо управление.

Бастрикин, който преди е защитавал вътрешните политики от времето на Сталин, може би се надява, че една нова идеология, залегнала в руската конституция, ще отслаби още повече или направо ще отмени съществуващия конституционен ангажимент на Русия за демократичен плурализъм и човешки и граждански права.

Възможно е Бастрикин да изразява тази позиция от името на по-широка група руски длъжностни лица, които желаят да сложат край на тези номинални конституционни проекции, но Кремъл не е показал никакви признаци, че желае да премахне фалшивата легитимност, която тези номинални конституционни защити предлагат.

Бастрикин все още не е уточнил каква трябва да бъде потенциалната руска държавна идеология, въпреки че подкрепата на Кремъл за руския ултранационализъм вероятно ще окаже силно влияние върху всяка потенциална руска държавна идеология. На фона на войната в Украйна Кремъл усилено ухажва руската ултранационалистическа общност - общност, която подкрепя руските имперски цели, усилията за русификация и етническо прочистване на окупираните територии и националистическите искания за защита на етническите руски общности.

Фокусът върху защитата и налагането на руската етническа идентичност вероятно ще бъде ключов компонент на всяка държавна идеология, ако Кремъл приеме призивите на Бастрикин.

Самият Бастрикин може би е имал предвид този руски ултранационализъм, когато е призовавал за държавна идеология, като се има предвид, че той усилено се опитва да се възползва от засиленото етническо напрежение в Русия и все повече се изявява като видна антимиграционна фигура.

Съобщава се, че Бастрикин и руският Следствен комитет са участвали пряко в насилствената депортация на украински деца в Русия и в насилственото включване на украински деца в руски програми за военно обучение - част от кампания за унищожаване на украинската етническа идентичност и русифициране на Украйна.

Руският президент Владимир Путин промени позицията на Кремъл по отношение на войната между Израел и Хамас в много по-антиизраелска позиция, за да покаже предполагаемото лицемерие на западните осъждания на руската инвазия в Украйна.

Путин заяви, че участниците в срещата на върха на Г-20, които са изразили шок от продължаващата руска война в Украйна, вместо това трябва да бъдат "шокирани" от "кървавата" революция на Евромайдана в Украйна през 2014 г. и последвалата война, която "киевският режим води срещу собствения си народ" в Донбас, както и от "изтреблението на цивилното население в Палестина, в сектора Газа".

Изявлението на Путин от 22 ноември относно войната между Израел и Хамас, в което се споменава "изтребването на цивилното население в Палестина", е отклонение от предишните рамки на Кремъл, които до голяма степен се фокусираха върху призива за мир и твърдението, че войната между Израел и Хамас ще отклони вниманието от предоставянето на западна военна помощ на Украйна.

Формулировката на Путин от 22 ноември относно войната между Израел и Хамас продължава да използва тази война, за да подкопае западната подкрепа за Украйна, както ISW вече е оценявала, а също така сигнализира за потенциално нарастваща подкрепа за иранските интереси в региона и за повишена готовност да се противопостави на Израел.

Путин също така повтори шаблонната реторика, която лъжливо представя Русия като готова да участва в смислени преговори, вероятно за да окаже натиск върху Запада да подтикне преждевременно Украйна към преговори с Русия.

Путин заяви, че светът трябва "да помисли как да спре тази трагедия [инициираната от Русия война в Украйна]", като фалшиво сигнализира за готовност да се ангажира със смислени мирни преговори в Украйна.

Путин и други руски официални лица редовно лъжливо твърдят, че Кремъл е готов да преговаря за прекратяване на войната, като същевременно сигнализират, че Кремъл поддържа максималистичните си цели, включително териториални претенции и смяна на режима.

Служителите на Кремъл прокарват тази теза, като същевременно твърдят, че Украйна не желае да преговаря с Русия, вероятно за да принудят западните служители да предложат преждевременно отстъпки, благоприятни за Русия, вместо да участват в смислени, добросъвестни преговори.

Украински официални лица редовно изразяват готовност да преговарят с Русия веднага щом тя изтегли силите си от международно признатата територия на Украйна, включително Донбас и Крим.

ISW не е забелязал признаци, че Путин не запазва максималистичните си цели, и продължава да оценява, че преждевременното прекратяване на военните действия в Украйна значително увеличава вероятността от подновяване на руската агресия при далеч по-благоприятни за Кремъл условия в близко бъдеще.

Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби съобщи на 21 ноември, че Иран доставя на Русия парашутни бомби и че Иран може би се готви да предаде на Русия балистични ракети с малък обсег.

ISW наблюдава, че руските сили все по-често използват парашутни бомби, по-специално модифицирани авиационни бомби FAB-500, KAB-500 и RPK-500, оборудвани с конструкции за парашутни бомби, в направленията Лиман и Херсон.

Не е ясно дали Кирби е имал предвид, че Иран доставя на Русия компоненти за тези бомби или напълно конструирани бомби. Проектът за критични заплахи (Critical Threats Project - CTP) - ISW's Iran Update съобщи на 14 август, че Иран произвежда различни авиобомби на вътрешния пазар, като авиобомбите Ghaem, авиобомбите с голям обсег Yasin, авиобомбите Sadid и авиобомбите Balaban.

Иран обикновено използва тези бомби с различни платформи за безпилотни самолети, вероятно включително с безпилотните самолети Shahed-131/136, които Иран доставя на Русия. Един руски блогър в областта на военната техника по-рано разпространи твърдения, че руските самолети Су-25 може да са съвместими с иранските пикиращи бомби.

Иран представи няколко варианта на парашутни бомби на форума "Руската армия-2023" в Москва през август 2023 г. и вероятно по време на посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу в Техеран през септември 2023 г.

Кирби добави, че Иран също така продължава да доставя на Русия безпилотни летателни апарати и артилерийски боеприпаси.

На 6 ноември заместник-началникът на украинското Главно военно разузнаване (ГРУ) генерал-майор Вадим Скибицки заяви, че Иран може да продължи да изпраща малки партиди безпилотни самолети "Шахед-131/136" на Русия въпреки засилените усилия на Русия да произвежда безпилотни самолети "Шахед" на вътрешния пазар и изпълнението на първите договори за доставка на "Шахед" от страна на Иран с Русия.

CTP-ISW по-рано оцени, че Иран и Русия могат да сключат споразумение за продажба на дронове и ракети след изтичането на ограниченията на ООН за износ на ирански ракети и технологии, свързани с тях, на 18 октомври 2023 г.

През нощта на 21 срещу 22 ноември руските сили нанесоха серия от ракетни и безпилотни удари срещу Украйна. Украинският генерален щаб съобщи, че украинските сили са свалили всичките 14 дрона Шахед-131/136, които Русия е изстреляла срещу Украйна.

Украински военни съобщиха, че руските сили са изстреляли и две ракети, от които една крилата ракета Х-22 е паднала в ненаселен район в Запорожка област.

Говорителят на украинските ВВС полковник Юрий Ихнат заяви на 21 ноември, че руските сили са преустановили използването на крилати и балистични ракети и са започнали да използват парашутни бомби КАБ и ракети Х-59 и Х-31 за нанасяне на удари срещу Украйна.

Руските военни блогъри, изглежда, се съсредоточават върху нови оплаквания срещу руското военно командване за това, което военните блогъри възприемат като лош избор, който допринася за руските жертви.

Руските военни блогъри изразиха гнева си на 21 и 22 ноември, след като се твърди, че украински удар с HIMARS по Кумачов, Донецка област (на 37 км югоизточно от град Донецк и на 61 км от фронтовата линия) е убил над 25 и е ранил над 100 военнослужещи от 810-а пехотна бригада на ВМС (Черноморски флот), които са присъствали на концерт за руския военен празник на 19 ноември.

Военните блогъри до голяма степен се фокусираха върху лошите мерки за сигурност, критикувайки руското командване, че е допуснало голямо събиране на хора в обсега на HIMARS от фронтовата линия в нарушение на принципите на оперативната сигурност.

Военните блогъри до голяма степен призоваха руските военни да забранят подобни събития и изразиха разочарование, че руското военно командване не е научило този урок въпреки близо двегодишната война и многобройните случаи, в които публично достъпна информация е улеснила украинските удари.

Въпреки че този удар не засяга ситуацията на бойното поле в Украйна, реакцията на руските блогъри към него отразява продължаващото разочарование на руската ултранационалистическа общност от управлението на войната от страна на руското военно командване.

Руските милиблогъри наскоро започнаха да се оплакват от руското военно командване след период на автоцензура, вероятно продиктуван от смъртта на финансиста от групата "Вагнер" Евгений Пригожин и арестите на силно критични руски ултранационалистически милиблогъри през лятото на 2023 г.

Оплакванията на милблогърите до голяма степен се фокусираха върху това как лошото водене на войната от страна на руското военно командване и лошата дисциплина са довели до лошо отношение към руския военен персонал и жертви, вместо да се фокусират върху успеха или провала на руските военни операции.

Руските военни блогъри редовно се оплакват, че заповедите на руското военно командване да използва атаки за изтласкване на украинските сили от позициите на източния (левия) бряг на Херсонска област са довели до големи руски жертви.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук