Днес се навършват 70 години от убийството на повече от 21 хиляди полски офицери и интелектуалци в Катинската гора. Тогава "земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изтрие от човешката памет", сочи в речта, която трябваше да произнесе на полското военно гробище в Катин президентът Лех Качински.
В президентския дворец във Варшава днес ще бъдат изложени за поклонение телата на президента Качински и неговата съпруга, които загинаха заедно с цялата делегация, тръгнала за мемориала в Катин. Полският в. "Жечпосполита" още в деня след трагедията публикува текста на непроизнесената на 10 април реч:
През април 1940 година бяха убити повече от 21 хиляди полски затворници от лагерите и затворите на НКВД. Този акт на геноцид бе извършен по волята на Сталин, по заповед на висшите съветски власти. Чудовищна кулминация на съюза между Третия райх и СССР, на Пакта Молотов - Рибентроп и нападението срещу Полша на 17 септември 1939 година стана катинското престъпление.
Не само в горите на Катин, но и в Твер, Харков и други известни и все още неизвестни места са били убити граждани на Втората Полска република - хора, съставящи основата на нашата държавност, непоколебими в своята служба на отечеството.
В същото време семействата на убитите и хиляди жители на довоенните крайгранични райони бяха изпратени навътре в Съветския съюз, техните неизразими страдания белязаха там пътя на полската Голгота на Изток.
Най-трагичната спирка по този път е Катин. Полски офицери, свещеници, служещи, полицаи, служители на граничната охрана и на затворите бяха унищожени без съд и присъда. Те станаха жертви на необявена война. Убийството им бе извършено в нарушение на правата и конвенциите на цивилизования свят. Тяхното достойнство - като войници, поляци и хора - беше стъпкано. Рововете на смъртта трябваше завинаги да скрият телата на убитите и истината за престъплението. Светът не трябваше никога да научи за това. На семействата на жертвите отнеха правото на публичен траур, правото да оплачат и достойно да почетат паметта на своите близки. Земята скри следите на престъплението, а лъжата трябваше да го изтрие от човешката памет.
Скриването на истината за Катин - последствие от решението на тези, които доведоха за извършването на това престъпление - стана част от фундамента на политиката на комунистите и на следвоенна Полша: крайъгълната лъжа на Полската народна република. Това беше време, когато за паметта и истината за Катин се налагаше да се плаща висока цена.
Катин стана болезнена рана в полската история и за дълги десетилетия отрови отношенията между поляците и руснаците. Нека да направим така, че катинската рана най-накрая окончателно да зарасне. Ние вече сме на верния път. Ние, поляците, ценим това, което направиха в последните години руснаците. По този път, сближил нашите народи, сме длъжни да вървим по-нататък, без да спираме и без да отстъпваме назад.
/БЛИЦ
