Примерът на Гърция може да бъде от голяма полза за намаляване на тежките катастрофи с жертви и в България. Благодарение на множество мерки в опит да намалее смъртността по пътищата страната успя да отбележи спад с 22% на катастрофите с фатален край в страната. Дейностите на властите в страната са следствие на амбициозната стратегия на Европейския парламент "визия нула". Тя цели до 2050 г. да има нулева смъртност по пътищата в държавите от ЕС, а до 2030 г. да е намалена с 50%.
Широкообхватна мрежа от магистрали, проектиране на пътища, отговарящи на съвременните изисквания и съобразени с трафика – така Гърция се опитва да изпълни "визия нула" и да обърне тенденцията за висока смъртност на пътя, където все още е в челната десетка в ЕС.
"Наказанията за шофьорите, които не спазват правилата, стават все по-сурови, което е много добре. Това е положителна мярка. Относно инфраструктурата все още има какво да се подобри.", смята гръцкият шофьор Маринос.
Макар засега мисията да изглежда трудна, според експертите тя не е невъзможна, стига да се полагат взаимни усилия – както от страна властите, така и от страна на участниците в движението.
За по-голяма безопасност в Гърция по магистрали и първокласни пътища разполагат бетонни разделители.
Проф. Фотини Кехая – преподавател в Солунския университет и изследовател в областта на транспортното и пътното инженерство, посочва инфраструктурата, поведението на водачите и влиянието на околната среда като основни критерии за безопасност на пътя. Системата трябва да бъде изградена така, че човешките грешки на пътя да не водят до смърт, казва професор Кехая.
"Ако има много добре проектирани пътища, които отговарят на спецификациите, ако има много предприети мерки, които да предпазват, в такъв случай, ако шофьорът допусне грешка, може да се минимизира инцидентът, ще се сведат до минимум смъртните случаи.
Така че много добре проектираните, построени пътища играят съществена роля как да се намали травматизма. В Гърция имаме много километри магистрали и всяка година се строи.
Добре проектирани, въведени са нови технологии, които предпазват шофьорите, разбира се, има много други пътища, които се нуждаят от модернизиране. Най-големият проблем на Гърция е, че 50% от фаталните инциденти са в градска среда, много инциденти с мотористи. Най-съществената част е поведението на шофьорите.", посочва проф. Кехая пред БНТ.
Мерки за шофьорите
Сурови са мерките и за водачите. При непоставен предпазен колан глобата е 350 евро и един месец без шофьорска книжка, а при шофиране с над 50 км/ч над разрешеното глобата е 700 евро и два месеца без свидетелство за управление. За шофиране след употреба на алкохол наказанията стигат до хиляди евро глоба и дори затвор.
"Засега високата скорост е основна причина за смъртните случаи, както и употребата на алкохол, за това и мерките са толкова строги, има сериозно видеонаблюдение, това работи, защото хората се страхуват от глоби и наказания.", допълва проф. Кехая.
Апостолис Пройос, генерален секретар "Техническа камара", Гърция, департамент Централна Македония, признава, че Гърция е имала много сериозен проблем с нивото на безопасност на движението по пътищата преди много години.
"Правителството се опита да промени ситуацията. И основната промяна е, че изградихме и изграждаме нова, много добра пътна мрежа. И това е много голямо предимство за безопасността.
Безопасният път не е само път с добра настилка, добър асфалт, има модерни спецификации за проектиране на пътища, за да имаме пътна система с много добри характеристики. Опитваме се да проектираме благоприятна среда, за да намалим инцидентите, смъртните случаи и да имаме система с добър дренаж, с ясни сигнали и осветление.
Проектираме пътища с подходяща ширина на лентите. Опитваме се да имаме различни системи за управление на скоростта. И, разбира се, проектираме пътища с цел да осигурим достъпност за всички. А основната цел е да се намали възможността за какъвто и да е инцидент", казва той.
Обучение за водачите
Експертите в Гърция акцентират и върху обучението на шофьорите.
Проф. Фотини Кехая смята, че трябват кампании за превенция, а образованието за безопасност на движението трябва да бъде заложено още в училищното образование.
"Доста амбициозна е тази цел на Европейския парламент "визия нула" специално за Гърция до 2050 г. да постигне нулева смъртност на пътя, иначе добре е, че има такава поставена цел, за да се стремим да подобряваме още и още ситуацията - всяка страна има да извърви различни стъпки към постигането на пътна безопасност, необходими са много стриктни мерки.
За Гърция мисля, че предимството в постигането на стратегията "визия нула" са километрите построени магистрали, и ако успеем да внедрим ефективен стратегически план за това десетилетие, мисля, че ще имаме добри мерки.
И искам да добавя още един параметър, споделената отговорност е много важна. Всички – институции, проектанти, производители на автомобили, органите за контрол и участниците в движението трябва да работят заедно, за да постигнем тази амбициозна цел за нулева смъртност на пътя.", казва експертът.
Статистиката засега показва, че Швеция бележи най-добър резултат в опита да постигне "визия нула" на ЕП, а държави като Гърция, България и Румъния имат да извървят още дълъг път.
