По-високите разходи за торове могат да принудят турските производители да ограничат производството или да повишат цените. Това би се отразило пряко върху износа за България – както върху стойността, така и върху количествата на някои земеделски продукти.
Затова недостигът на торове вече не е само вътрешен проблем за Турция. Ако затрудненията в снабдяването продължат, последиците могат да се разпространят в целия регион, включително върху търговията между Анкара и София.
По-големият внос на руски торове би позволил на турските предприятия да използват по-пълно производствените си мощности и да ограничат дефицита. При благоприятни условия страната дори може да увеличи износа си на торове, който в момента е между 500 хил. и 1 млн. тона годишно.
За България обаче основният въпрос е дали Турция ще успее да запази производството и износа на селскостопанска продукция на досегашните равнища. Отговорът до голяма степен зависи от това колко бързо ще бъдат възстановени доставките на необходимите суровини.
Случаят показва колко мащабни могат да бъдат последиците от блокирането на ключова морска артерия. Ормузкият проток е затворен, доставките са прекъснати, турското земеделие очаква торове, а Москва може да се превърне в основен доставчик за Анкара.
Докато войната продължава да пренарежда маршрутите на световната търговия, една от най-важните битки вече не е само за горива и енергия. Тя е и за торове, реколта, цени на храните и селскостопански износ – включително за продукцията, която достига до българския пазар.
