Как руската морска авиация проследява подводниците на САЩ

Главната задача на руския Тихоокеански флот (ТОФ) е да осигури възможност на стратегическите подводници да излязат от базите и да заемат районите за патрулиране, пише agitpro.su. За целта е необходимо безусловно доминиране в Охотско море. Мирновременната задача обаче е контрол над движението на американските стратегически подводници „Охайо”, от които 10 от всичките18 постоянно браздят прилежащата част на океана и носят една трета от американския ядрен арсенал.

В състава на ТОФ влизат три стари атомни подводници „Калмар” и две нови „Борей”, както и фрегати и корвети. Съвместно с тях действа и Морската авиация с различни летателни апарати: самолети Ил-38 и Ту-142, далечни изтребители-прехващачи МиГ-31 и палубни вертолети Ка-27.
 
Сега в състава на руските флотове има 46 противоподводни самолета Ил-38 и 8 броя усъвършенствани Ил-38Н. До 2020 г. на модернизация трябва да бъдат подложени още 28 базови машини. Тези самолети са предназначени за самостоятелно и съвместно с противоподводните кораби търсене и унищожаване на подводници на противника, за морско разузнаване, за операции по търсене и спасяване, поставяне на минни заграждения.
 
Освен тях в Северния и в Тихоокеанския флот има по една ескадрила далечни „противоподводни” Ту-142 – военноморската версия на стратегическите бомбардировачи Ту-95. Всеки самолет носи цял арсенал оръжия за унищожаване на целта.
 
На всеки самолет се определя квадрат, в който периодично пуска различни буи – инфрачервени, хидроакустични, пасивни, активни, автономни, за работа на различна дълбочина.
 
Към това патрулиране при нужда се привличат и надводни сили от корабната група за търсене и нанасяне на удари, вертолети с хидролокатори и дори спътници. По такъв начин на подводната заплаха противостоят разнородни сили, но под единно командване, обяснява agitpro.su.
 
Алгоритъмът за действие е прост: Хвърляйки буй в определения район, самолетът започва да прави кръгове около него, следейки показанията на апаратурата. След като светне сигнална лампичка за не опозната подводница, екипажът предава данните за нейното местонахождение на противоподводния кораб или на своя подводница. Екипажът обаче следи и другите буи, като според техните данни изчислява приблизителния курс на подводницата.
 
Самолетите имат арсенал от противоподводни торпеда и ракети, но, според моряците, никой не се справя с подводници по-добре, отколкото друга подводница.
 
САЩ са разположили в Северния Атлантик и в Тихия океан стационарна хидроакустична система за откриване на подводници SOSUS, но методът не е най-надеждният и те предпочитат „око до види”, като патрулират близо до руското крайбрежие, обобщава agitpro.su.
 
Впрочем тази максима не е чужда и на руснаците.
 
Превод и редакция: БЛИЦ