Как се избират главните прокурори в Евросъюза

Сравнителноправно изследване, изготвено от българския клон на „Отворено общество“ на милиардера Джордж Сорос, показва, че в 22 от 28-те държави членки на Европейския съюз действащите главни прокурори са дошли от прокуратурата, като единодушно номинирания от Прокурорската колегия на българския съдебен съвет за следващ „обвинител №1“ Иван Гешев.
 
Мащабният анализ е изготвен от екип от трима души, с ръководител Иванка Иванова, която от дълги години ръководи Правната програма на „Отворено общество“ у нас, пише „Труд“.
 
За разлика от други експерти от либералния неправителствен сектор, Иванова е далеч по-умерена в оценките си за българските институции, което прави анализите u обективни и конструктивни.
 
Конкретното проучване е финансирано от Министерството на външните работи на Холандия, като в него се прави преглед на различните модели при избора на главен прокурор във всяка от държавите в ЕС, цитирани са множество експертни мнения, а голяма част от направените заключения се базират на препоръки на Европейската комисия за демокрация чрез право, известна повече като Венецианската комисия.
 
Макар сравнителноправното проучване да е представено в няколко публикации още в началото на годината, данните от него са непознати за широката общественост. Причините за това неглижиране на документа вероятно се крият в самото му съдържание, което изглежда се е сторило „неудобно“ на противниците на българската прокуратура и в частност на кандидатурата на Иван Гешев.
 
Изводите в проучването опровергават голяма част от внушенията, с които активисти от партията на провалилия се като правосъден министър Христо Иванов, медиите, собственост и свързани с подсъдимите Иво Прокопиев и Цветан Василев, както и някои „граждански организации“, атакуват процедурата по избор на следващия главен прокурор, а и професионалните и личностни качества на самия номиниран.
 
Фактите показват, че най-разпространена в ЕС е практиката за поста на главен прокурор да се назначават действащи прокурори.

Както вече отбелязахме, че при 22-ма от 28-те главни прокурори в държавите от ЕС, това не само е така, но дори 19 от тях са и „прокурори от кариерата“, т.е. кариерата им се е развила преобладаващо в прокуратурата и са израствали постепенно в йерархията, какъвто е случаят и с Иван Гешев.
 
Нещо повече, средният стаж на главните обвинители в ЕС е 21 години. Към момента на номинирането си Гешев има юридически стаж от над 23 години, преминал през следствието и прокуратурата.

И още факти, които със сигурност няма да допаднат на кръговете, дирижиращи протестите срещу номинацията за следващия български главен прокурор: десет от 28-те главни прокурори в ЕС са били избрани, докато са заемали поста на заместник-главен обвинител.
 
„Двама от главните прокурори на държавите членки на ЕС – Ян Рекендорф (главен прокурор на Дания) и Евалдас Пашилис (главен прокурор на Литва) имат и професионална подготовка на полицаи и са работили като такива“, пишат от „Отворено общество“.
 
Иван Гешев завършва юридическото си образование във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност към МВР и за кратко работи в структурите на вътрешното ведомство.
 
„Както се вижда, за позицията главен прокурор са предпочитани прокурори от кариерата, които познават системата отвътре и за които може да се предположи, че ще се ползват с доверието на колегите си.

Този избор е в пряка връзка с йерархичната структура на прокуратурата: в случаите, в които указанията произтичат от главен прокурор, който е компетентен и се ползва с доверие, има по-голяма вероятност те да бъдат изпълнявани от по-нискостоящите нива“, пише авторът на проучването Иванка Иванова.
 
Обстоятелството, че този извод е публикуван още през януари 2019 г., прави още по-несъстоятелни и без това немотивираните нападки срещу номинацията на Гешев.
 
И това далеч не е всичко, защото на база промените в Закона за съдебната власт от 2016 г., предложени от Христо Иванов докато бе министър и подкрепяни от кръговете около него, от „Отворено общество“, правилно са прогнозирали, че членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, които имат право да издигат кандидатури, ще се ограничат до такава на професионалист – прокурор от системата.
 
„С това България ще се приближи до най-разпространения модел в ЕС за утвърждаването на поста главен прокурор на прокурори от кариерата“, констатират от българския клон на основаната от Сорос неправителствена организация.

Вероятно без да предполагат, че страхуващите се от номинацията на Иван Гешев ще атакуват и иронизират изразената от колегите му от следствието, прокуратурата и съдебни служители подкрепа, авторите на проучването пишат, че в много държави е прието да се приемат становища от по-широката юридическа общност.
 
Сравнителният анализ по безапелационен начин опровергава внушенията, че у нас изборът на „обвинител №1“ зависи от управляващите. Оказва се, че България е сред държавите от ЕС, в които политическата намеса при избора на главен прокурор е сведена до минимум.
 
В Белгия, България и Словения излъчването на кандидат за главен прокурор става от кадрови органи, съставени от магистрати.
 
Проучването на „Отворено общество“ цитира доклад на Венецианската комисия за Европейските стандарти за независимост на съдебната система, в частта му за прокуратурата, в който се разглеждат двата възможни модела за назначаване/избор на главен прокурор: в страните, в които прокуратурата е подчинена на правителството, то назначава и главния прокурор, а в страните, в които прокуратурата е независим орган, назначението е или от президента, или от висшия съдебен орган.
 
У нас държавното обвинение е част от съдебната власт, което прави възможността номинацията да дойде от министъра на правосъдието изключение, чието прилагане може да се изтълкува и като опит за натиск. Точно заради това премиерът Бойко Борисов коментира, че по-добре би било, ако тази опция изобщо отпадне от съдебния закон.
 
Венецианската комисия разглежда и двата модела за утвърждаване на главен прокурор като еднакво приемливи от гледна точка на гарантиране на независимостта на службата, като поставя само две условия: да е ясно от кого произтича номинацията и да се отчете становището на професионалните среди относно качествата на кандидатите, заключават още авторите на сравнителноправното проучване.
 
Би било комично, ако все още някой у нас си позволи да твърди, че настоящата процедура не е публична, с оглед на проведените консултации от президента Румен Радев или на фона на цели четири заседания на Пленума на ВСС, на които ангажираните по закон направиха и мотивираха единодушната си номинация.
 
Що се отнася до това кандидатурата да бъде съобразена със становища на професионалите среди, трябва да припомним, че двете съсловни организации на прокурори и следователи – Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователи, бяха не просто първите, които подкрепиха Гешев, а те всъщност бяха тези, които настояха номинираният да е от техните среди.
 
И тук отново идваме до широката подкрепа, която вече като издигнат кандидат Иван Гешев получи от разследващи, обвинители и служители на съдебната система от цялата страна.
 
Подробният анализ на „Отворено общество“ е дал отговор в аванс и на напразните копнежи, защото бяха абсурдни и напълно невъзможни откъм законова гледна точка, по издигане на т.нар. „гражданска кандидатура“ за главен прокурор.
 
Подобен акт би бил равносилен на желанието на правителството на Отечествения фронт на НРБ, което през 1947 година е предлагало избирането на първия сред прокурорите да става от Народното събрание. Значително място в проучването е отделено на йерархията на прокуратурите на Стария континент и функциите на техните ръководители.
 
И тук истината не е на страната на противниците на независимостта на българското държавно обвинение, които от години се опитват да внушат, че само у нас прокурорите се съобразяват с горестоящия обвинител.
 
Ето и конкретния цитат от проучването на „Отворено общество“: „Навсякъде прокурорите, без значение дали са част от изпълнителната власт или са при съдилищата, се ползват с относителна самостоятелност при вземането на решение дали да образуват или не наказателно производство.

При организацията на всички прокурорски служби се спазват принципите на единство (решенията на един прокурор обвързват цялата служба) и йерархия (по-ниските нива в структурата получават указания от по-високите)”.
 
Проучването изобличава и друга прищявка на противниците на българската прокуратура: позабравеното искане за съкращаване на продължителността на мандата на главния прокурор.
 
Оказва се, че има препоръка на Венецианската комисия, според която е добре главният прокурор или да няма мандат, т.е. да е безсрочен (до навършване на пенсионна възраст), или той да бъде с максимално дълга продължителност.
 
Мандатът на главния прокурор в България е 7 години и това е сравнимо с продължителността на заемане на поста в другите държави членки на ЕС, констатират авторите на изследването „Какво (не) знаем за главните прокурори на държавите членки на ЕС“.
 
И още една констатация, която със сигурност ще предизвика кошмари сред професионалните протестиращи и техните ментори. Оказва се, че в повечето страни от ЕС въпросът за това каква длъжност трябва да заема след приключването на мандата си един главен прокурор е намерил законова регламентация.
 
В тази връзка България изглежда трябва да навакса пропуснатото, защото отново според Венецианската комисия, след като напусне държавното обвинение, неговият ръководител би било добре да стане съдия във Върховния съд, както и да няма ограничения вече бивш главен прокурор да може да кандидатства за друга държавна длъжност.
 
Това са фактите в едно проучване, чието съдържание всъщност показва, че с кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор България в голяма степен отговаря и дори надхвърля европейските правила. В повечето държави членки на ЕС изборът на ръководители на прокуратурите едва ли среща такава организирана съпротива, какъвто е случаят у нас.
 
Това, разбира се, се дължи основно на значителния материален ресурс, който определени групировки са успели да натрупат при трансформирането на икономиката от планова в пазарна.

В този смисъл, на фона на интереса на прокуратурата към възобновяване на разследванията на криминални приватизационни сделки, засилване на работата срещу злоупотребите с публични финанси и борбата с корупцията по високите етажи, напълно закономерно изглежда организирането на партийни протести и медийни кампании.
 
На ход са отговорните по избора на главен прокурор институции – ВСС и президент, които и на базата на подобни обективни сравнителноправни проучвания могат да аргументират своите решения.