Нова книга повдига завесата над една по-малко позната, но изключително любопитна страна от живота на духовните водачи на католическия свят – какво са обичали да слагат на трапезата си.
В изданието „Ароматът на тамян, ароматът на печено“ (Profumo d’incenso, profumo d’arrosto) авторите Марианжела Чианти Риналди и Лавиния Риналди разказват за кулинарните вкусове на дванадесет римски папи от различни епохи, пише италианският вестник La Repubblica, цитиран от католическата агенция „Катпрес“.
Оказва се, че зад строгата фасада на Ватикана често се е криела изискана, а понякога и откровено разточителна кухня, силно повлияна от епохата, произхода и личния характер на всеки папа.
Златни прибори и фини покривки
Сред най-любопитните примери е Бонифаций VIII, папата на първата Света година през 1300 г. Той ценял пастет, фазан в гроздов сок и агнешко месо, поднасяни с пресни зеленчуци и плодове от провинцията. Храната се сервирала със златни прибори и фини покривки от коприна от Лука или парижки лен – детайл, който говори за разкоша на папската трапеза в края на Средновековието.
Роденият във Франция Климент VI бил истински ценител на изтънчената кухня. Сред любимите му ястия били кремообразна пилешка супа „а ла Авиньон“, супа от яребици с кестени и печено свинско филе. Десертът често включвал портокалови кори в мед, а всичко това се съпровождало с чаша прочутото вино Châteauneuf-du-Pape.
За разлика от него Мартин V предпочитал по-скромна, но характерна кухня – пълнени гълъби, сервирани с бяло вино от Орвието. Това било ястие, типично за Централна Италия и особено популярно сред аристокрацията на епохата.
Интересен контраст предлага Лъв XIII, в чиято традиция изрично се нарежда и настоящият папа Лъв XIV чрез избора си на име. Лъв XIII не бил лакомник – на обяд предпочитал малко месо, най-често шницел или пилешко крилце със зеленчуци. Вечерята му обикновено се състояла от останалото от обяда, дори без да бъде притопляно.
Празнични поводи
За празнични поводи обаче трапезата ставала по-богата – печени птици на шиш, риба с бадеми и шоколадови десерти. Закуската му включвала козе мляко и шоколадови гевреци, а любимото му вино „Бордо“ било неизменна част от менюто.
Най-умерен сред описаните папи е Йоан XXIII – духовният водач по времето на Втория ватикански събор. Той обичал проста полента от родния си Бергамо, символ на близостта му до обикновените хора и на личната му скромност.
Авторите Марианжела Чианти Риналди – историк и експерт по кулинарна култура – и Лавиния Риналди от културната фондация „Палацо Строци“ допълват разказите си с богати описания на гастрономическите традиции на съответните епохи. Така храната се превръща в своеобразен исторически документ, разкриващ вкусовете, ценностите и социалния контекст на папството през вековете.
Макар лакомията да е един от седемте смъртни гряха в католическия катехизис, редом с гордостта, завистта, гнева, леността, алчността и похотта, авторите подчертават, че доброто – а понякога и екстравагантно – хранене е било сред най-толерираните „пороци“ на римските папи. Историята показва, че дори зад стените на Ватикана ароматът на тамян често е вървял ръка за ръка с аромата на добре приготвено печено.
