Бившият външен министър Милен Керемедчиев заяви в интервю за бТВ, че активирането на терористични клетки в отговор на разполагането на американски военни самолети в авиобаза Безмер е възможно. Той критикува разговора на външния министър Велислава Петрова с иранския си колега Абас Арагчи, определяйки го за безсмислен.
Керемедчиев подчерта необходимостта от мерки за подобряване на сигурността на авиобазата. Той не отхвърли възможността за атака в Безмер, която би могла да наподоби инцидента на летището в Сарафово на 18 юли 2012 г., когато автобус с израелски туристи бе взривен. Дипломатът счита, че България не се нуждае от външно съдействие за справяне с такава заплаха, но предупреди и за възможни хакерски атаки.
По отношение на дипломатическия контакт, Керемедчиев критикува подхода на България. Според него Велислава Петрова е трябвало да втвърди тона и да обясни на иранския си колега, че България като член на НАТО и ЕС има ангажименти.
Поводът за напрежението е позицията на София да позволи временното разполагане на американски военни самолети в авиобаза Безмер. По данни на медии в Техеран, цитирани от Ройтерс, Абас Арагчи призова България да преразгледа това решение. По време на телефонен разговор с българския си колега той заяви, че одобрението на София САЩ да има самолети в подкрепа на военни операции улеснява и усилва агресията срещу Иран.
Керемедчиев интерпретира иранския натиск като опит на властите в Техеран да окажат влияние върху България, за да си промени политиката. Подобни опити имало и срещу Кипър, и дори срещу Великобритания.
Бившият министър е убеден, че преки ракетни удари по България не са вероятни, но очаква продължаване на хибридните атаки, предназначени да всяват страх. Хакерите щели да играят роля в такива действия.
Възможният сценарий, който Керемедчиев допуска, би поставил на изпитание не само физическата охрана на авиобаза Безмер, но и способността на институциите да реагират координирано при хибридна заплаха. Натискът срещу държави от НАТО рядко се изчерпва с директни военни действия. По-често се използват кибератаки, дезинформация, опити за саботаж и внушения, насочени към създаване на страх и обществено напрежение.
В този контекст засилената охрана около базата, контролът на достъпа и наблюдението на критичната инфраструктура биха били логични превантивни мерки. Също толкова важно е службите да обменят своевременно информация с партньорите от НАТО и ЕС. Всяко необичайно движение, опит за проникване или координирана онлайн атака трябва да бъде оценявано без паника, но и без подценяване.
Основната задача на държавата е да гарантира сигурността, без да допуска спекулациите да превърнат темата в източник на допълнително напрежение. Особено внимание изискват транспортните маршрути, комуникационните системи и обектите в непосредствена близост до летището.
