Харков - украинският град, в който населението предпочита Русия
Тази война се води от американците и НАТО, които казват на хората в Киев да не правят компромиси, но ако войната започне те няма да дойдат да се бият тук
Немислимо е аз и приятелите ми да вземем оръжие и да започнем да се бием срещу руснаците. Живеехме заедно цял живот и сега има хора, които се опитват да ни превърнат във врагове и да започнат кървава баня", заявява ядосан Кирил Семенов.
Докато дипломатическите възможности за предотвратяване на нова война в Европа изглежда изчезват, украинците се подготвят за вероятните тъмни и насилствени дни, които предстоят. Хиляди се втурнаха да се присъединят към доброволчески групи, обещаващи да се противопоставят на инвазия, наредена от Владимир Путин, която според тях е неизбежна.
Но има и други, които смятат, че се създава конфликт от поведението на правителството в Киев, насърчавано от Запада, подтиквайки Москва към война, която ще завърши с катастрофа за Украйна, пише dnes.bg.
Това не е популярно мнение в голяма част от страната, на чиито граници са струпани повече от 100 000 руски войници, а Кремъл преминава разговаря със Запада, преди да започне офанзива.
Но стоейки на площада на свободата в Харков, Семенов изразява възгледи, които в по-малка и по-голяма степен се поддържат от значителния брой рускоезично население в този град.
"Тази война се води от американците и НАТО, които казват на хората в Киев да не правят компромиси, като отново използват Украйна като свой пълномощник", казва 48-годишният електроинженер. "И ако сраженията започнат, НАТО ще дойде ли тук да се бие с руснаците? Разбира се, че не, те вече казаха, че няма да го направят."
Харков е само на 25 мили от руската граница и на 150 мили от Донецк и Луганск. Следи от жестоката борба, довела до това тези два града да се превърнат в сепаратистки републики преди осем години, има и тук.
Около 74 процента от 1,4 милиона население на Харков са рускоговорящи. Миналата седмица президентът на Украйна Владимир Зеленски заяви, че Москва може да се опита да превземе града под претекст за "защита" на тези хора – акт, който "ще бъде началото на мащабна война".
Харков е и домът на Евхен Мураев, бивш украински депутат, който беше посочен от британското правителство като избран от Путин лидер на марионетния режим след нахлуването и окупацията. Това твърдение обаче е посрещнато с широк скептицизъм. Самият Мураев заплаши да предприеме съдебни действия срещу правителството на Обединеното кралство и поиска властите да покажат доказателства в подкрепа на твърдението.
Виктор Янукович, промосковският президент, чието сваляне по време на протестите на Майдана доведе до конфликта през 2014 г. и разчленяването на Украйна, за кратко планира да създаде база в Харков, след като избяга от столицата. Но скоро заминава за Крим и след това изчезва в изгнание в Южна Русия.
"Тук през 2014 г. имаше много неприятности, които може би си спомняте. Нещата се поуспокоиха, но сега отново има много напрежение, когато се говори за война. И през цялото време се натрупват всички тези ненужни разделителни неща", казва Семенов, размахвайки на палатка за набиране на сили със снимки и вдъхновяващи цитати от Уинстън Чърчил, Шарл де Гол и карикатури на Путин и руски лидери от съветско време.
Докато Семенов говори, една жена, вървяща през снега, спира, за да изкаже и своето мнение: "Те се опитват да създадат впечатление, че Харков е антируски град, ние не сме. Руснаците са наши братя и никога няма да ни навредят, още по-малко да ни нападнат. Всичко това е пропаганда от САЩ и НАТО. Украйна ще бъде голям късметлия ако има лидер като Путин."
Михаил Петрович Годунов, директор на Харковското дружество на източните славяни, сдружение на рускоговорящите, е на мнение, че "Зеленски създава много напрежение с това, което казва, а това доведе до страх у хората от бъдещето."
"Имаше много русофобия и ксенофобия през последните два месеца. Има клаузи в езиковите закони, според които продавачът трябва първо да говори с клиента на украински, а не на руски - защо да създаваме такива разделения?", пита той пред The Independent.
Годунов, който е пенсиониран адвокат, не вярва, че ще има война.
"Не мисля, че ще има инвазия. Путин е умен човек, той няма да направи нещо толкова рисковано. Говорят за 100 000 войници през границата оттук, но ще ви трябват милион войници, за да нахлуете в Украйна. Проблемите на цивилните в източната част на страната не се решават", казва той. "Тези хора в сивите зони (фронтовата линия) и републиките (Донецк и Луганск) не могат да живеят нормален живот, дори движението е трудно заради контролно-пропускателни пунктове, има недоволство заради това... Но що се отнася до Харков, не трябва да има никакви проблеми тук, няма да има насилие."
Николай, 26-годишен мъж в строителния бизнес и говорещ руски, не е толкова сигурен.
"Има много хора, на които им е писнало от начина, по който се отнасят към руската култура тук. Не забравяйте, че някога това е била столица на Украйна, ние сме наясно с нашата идентичност", обяснява той.
Николай, който не иска фамилията му да се разгласява публично, казва, че е участвал в сблъсъка през 2014 г. "с фашистите" и не съжалява за това. "Сега съм по-възрастен, със семейство и не искам да влизам в проблеми, но не бих искал никаква провокация, която да започне война с Русия", казва той.
Кметът на града Игор Терехов настоява, че всичко е под контрол.
"Искам да уверя всички, че сме готови да дадем твърд отпор на потенциален нашественик, имаме всички сили да защитим Харков", каза той в публично съобщение, като помоли за "спокойствие".
Но не всеки може да остане спокоен. Семейството на Виктория Палмарчук избягало от Крим, след като беше анексиран от Русия през 2014 г. и тя казва, че е много запозната с чувството на страх.
"Знам, че ситуацията тук не е същата като в Крим. Но също така си спомням колко бързо се промениха нещата там за всички нас. Всичко изведнъж се поляризира и нещата се промениха за тези, които не бяха лоялни към Русия, спомням си колко по-руски станаха нашите съседи изведнъж и ние станахме аутсайдери", казва Палмарчук. "Това наистина е предпазна мярка, но ние мислим да се преместим в Киев или може би в Лвов, докато тази ситуация не бъде разрешена. И аз, и съпругът ми работим в IT и можем да работим отвсякъде, това помага. Но не можем да не се тревожим."
Харков е индустриален град, който е бил дом на фабрики за самолети, танкове и трактори. През последните години обаче се превърна в технологичен център с повече от 50 000 души, заети в IT индустлията с амбиции да поведат региона в превръщането на Силиконовата долина на Украйна.
"Странно е да се мисли, че тук сме в напреднал, сложен сектор и в същото време трябва да се изправим пред нещо толкова примитивно като войната", размишлява Андрий Юрченко.
Седейки в бар в центъра на града, 26-годишният софтуерен инженер казва, че ще трябва да следи количеството алкохол, което пие, защото е започнал да взима допълнителни уроци за обучение в правителствените доброволчески сили.
"Не мисля, че войната е логичен начин за решаване на проблеми. Но имаме човек в Москва, господин Путин, който не е много логичен човек и това, което прави, засяга целия ни живот. Не знаем какво ще се случи, този град е доста смесен, да се надяваме, че няма да има разделения", казва Юрченко.
На заснежения граничен пункт между Украйна и Русия двама стари приятели също се надяват общностите да не се разпаднат. Сергей Грецов, руснак, и Сергей Светочеч, украинец, и двамата на 62 години, се познават от 40 години. Те се срещат в Колежа.
"Ние минавахме границата, за да дойдем със семействата си, с всичките ни приятели, за да хапнем, пием, пазаруваме без проблеми", казва Грецов. "Бихме искали да мислим, че това ще продължи за нашите деца, но сме загрижени от всичко, което се случва."
Светочеч не се съмнява, че оставени сами на себе си, хората от Харков няма да се скарат един с друг. Но "има политици, които се опитват да използват хората, настройват ги един срещу друг", добавя той.
"Сигурен съм, че в това също са забъркани някои корумпирани бизнеси – тази смесица, политици и бизнес, правят печалба винаги, когато има проблем."