През септември се навършват 30 години от първия полет на хеликоптера Ми-24.

През годините машината се е утвърдила не само като ефективно средство за борба с бронираните превозни средства и жива сила, но и със способността си да се противопоставя на въздушни противници, пише "Поглед инфо".

На 27 октомври 1984 г. официалният иракски вестник Baghdad Observer съобщава, че в близост до село Айн Хош, вертолет Ми-24 е свалил ирански изтребител F-4 Phantom II.

Събитията се развиват по следния начин. Иранският пилот в изтребителя, въоръжен с ракети “Шрайк” за унищожаване на радари, напада “Летящия танк” - Ми-24 получава това име заради мощната си броня.

Хеликоптерът е на изключително малка височина и затова първата атака на изтребителя се проваля. Иранският пилот решава тогава да стреля по Ми-24 от шестцевното си 20-мм оръдие “Вулкан”.

Забелязвайки F-4, който се приближава към него, иракският пилот не извършва маневри, а издърпва носа си, натиска спусъка и изстрелва облак от неуправляеми ракети S-5 към вражеския самолет. Една от тези ракети удря фюзелажа и превръща иранския F-4 в купчина отломки.

В детайлите на битката се отбелязва, че залпът от 32 неуправляеми ракети S-5 е улучил от разстояние 3,5 километра.

Трябва да се отбележи, че съобщението за уникалния въздушен двубой се появява в разгара на войната между Иран и Ирак, когато всички страни в конфликта са активно ангажирани с дезинформация. Потвърждение на битката и загубата на изтребител в Иран няма.

Теоретично обаче такава конфронтация би могла да я има. През 1995 г. в статия, озаглавена „Развитието на бойните вертолети“, списание „Foreign Military Review“ съобщава, че през 1968 г. американците провеждат учебни въздушни битки на хеликоптера AH-1G с изтребители F-4 и F-8.

Оказа се, че за самолетите хеликоптерите, особено щурмовите, са най-„неудобните” въздушни цели - и двете битки завършват с победа на AH-1. В друг случай бойният хеликоптер сваля ракета AIM-9 Sidewinder цел, летяща със скорост 800 километра в час.

Превод: В.Сергеев