Сърбия е разрешила екстрадицията на бившия шеф на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев, съобщава NOVA, позовавайки се на свои източници. Решението е взето без произвеждане на съдебно заседание, а предстои той да бъде конвоиран в България.
Адвокатът му Емануил Йорданов неведнъж e заявявал, че Мавродиев сам ще пожелае да се завърне в София.
Бившият изпълнителен директор на ББР бе задържан в Белград в началото на юни. Издирването му бе обявено през август 2024 г. — във връзка с образувано от антикорупционната комисия производство за длъжностно присвояване на кредит от 150 млн. лева, отпуснат от банката.
Кой е Стоян Мавродиев?
Стоян Александров Мавродиев е роден на 21 октомври 1969 г. в Хасково. Висше образование по право получава в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно завършва и специалност по финанси в УНСС.
Кариерата му тръгва в областта на правото и корпоративните финанси. Дълги години практикува като адвокат и консултант, натрупвайки опит във финансовото право, капиталовите пазари и инвестиционните дейности.
По-голяма публичност получава след включването си в политическия живот. През 2009 г. влиза в 41-вото Народно събрание като народен представител от ГЕРБ. Там се занимава преимуществено с въпроси около икономиката, финансовата система и регулацията на пазарите.
Ключов момент в професионалния му път идва през 2010 г., когато застава начело на Комисията за финансов надзор (КФН). Ръководи институцията до 2017 г. През този период тя отговаря за контрола върху небанковия финансов сектор — застрахователните компании, пенсионните фондове и капиталовия пазар.
Периодът, в който заема поста в КФН, се характеризира с мащабни реформи във финансовото законодателство и по-строг контрол над участниците на пазара. Комисията играе съществена роля при прилагането на европейските регулации, както и в надзора над стабилността на небанковия финансов сектор.
През 2017 г. Стоян Мавродиев застава начело на Българската банка за развитие (ББР) в качеството си на изпълнителен директор. Целта на държавната институция е да подпомага бизнеса и икономическия растеж чрез финансиране на инвестиционни проекти и подкрепа за малките и средните предприятия.
Именно времето, през което ръководи ББР, по-късно попада под лупата на разследващите органи. С годините общественият интерес се насочва към факта, че банката е отпуснала значителни по размер кредити на ограничен кръг компании. Този факт повдигна редица въпроси относно кредитната политика на институцията и начина, по който се управлява държавният финансов ресурс.
През 2024 г. прокуратурата предявява обвинения на Мавродиев в рамките на разследване, свързано с кредит от близо 150 млн. лева, отпуснат от ББР. По същото дело обвинения бяха повдигнати и срещу бизнесмена Румен Гайтански, и адвокат Иван Георгиев. Според версията на разследващите става въпрос за длъжностно присвояване в особено големи размери, свързано с отпускането на въпросния кредит.
Тъй като не беше намерен от органите на реда, Мавродиев беше обявен за национално издирване, а по-късно Софийският градски съд допусна издаването на европейска заповед за арест. Впоследствие това решение бе потвърдено и от апелативния съд.
Професионалният път на Мавродиев включва редица значими постове в българската публична и финансова сфера — от народен представител и председател на Комисията за финансов надзор до изпълнителен директор на Българската банка за развитие. В момента общественият интерес е насочен предимно към съдебните и разследващите действия, свързани с неговото управление на ББР.
Какво представлява Българската банка за развитие (ББР)
Българската банка за развитие е основана през 1999 г., първоначално под наименованието Насърчителна банка. Нейната основна цел е да улеснява развитието на малките и средните предприятия, които често срещат трудности при осигуряване на банково финансиране.
С годините институцията се утвърждава като важен инструмент на държавната икономическа политика. Банката отпуска инвестиционни и оборотни кредити, издава гаранции и подпомага компании, ориентирани към износ, като участва и в различни програми за подкрепа на предприемачеството.
За разлика от обикновените търговски банки, ББР носи специфична обществена мисия. Чрез нея държавата цели да стимулира икономическата активност в отрасли и региони, където достъпът до финансови ресурси е затруднен.
С времето обаче се заражда обществен дебат относно това, доколко банката наистина изпълнява тази своя функция. Според критиците значителна част от средствата ѝ са били пренасочени към малък брой големи корпоративни клиенти, вместо към малкия и средния бизнес. От своя страна защитниците на тази практика смятат, че по-големите кредити също могат да имат съществен икономически ефект, подпомагащ заетостта и инвестициите.
Именно тази полемика се превърна в един от най-разискваните въпроси, свързани с дейността на банката през последните години.
