Китайският доставчик на търговски ракети Orienspace изстреля своята ракета Gravity-1 от мобилна платформа в Източнокитайско море край Шанхай, доставяйки девет полезни товара в ниски околоземни орбити. Третият успешен полет на 30-метровата ракета с твърдо гориво демонстрира растящата способност на Китай да провежда висококапацитетни офшорни изстрелвания в подкрепа на търговски сателитни съзвездия, пише Asia Times.
Мисията включи спътници с вграден изкуствен интелект, технология с потенциал както за търговски, така и за военни приложения.
През този месец редица медии докладваха за успешния старт на китайската ракета-носител Gravity-1 на компанията Orienspace. Полетът се осъществи от плавателен стартов кораб в Източнокитайско море край Шанхай и достави девет полезни товара на определени нискоорбитални височини.
Ракетата е дълга 30 метра, тежи 405 тона и е признавана за най-мощната ракета на твърдо гориво в света с тяга от 600 тона. Това беше третият успешен орбитален полет на Gravity-1, който демонстрира растящите възможности на Китай да провежда офшорни изстрелвания с голям капацитет в подкрепа на търговските сателитни съзвездия с все по-амбициозни цели.
Мисията постави в орбита шест оптични и радарни спътника със синтетична апертура (SAR) от серията Dongpo, които са предназначени за регионално картографиране и реагиране при бедствия. Освен това бяха изведени два спътника за наблюдение на Земята — Xiguang-201 и Tianyi-49 — както и техническата демонстрационна платформа Lilac-3.
Значимо е, че според Marine Insight спътникът Xiguang-201 е първи китайски спътник с вграден изкуствен интелект, способен да обработва пространствени изображения директно в космоса. Това дава възможност събраните данни да бъдат анализирани и разпространявани почти в реално време.
Старта се осъществи в координация с Ориенталското аерокосмическо пристанище и Центъра за изстрелване на спътници в Тайюан. Офшорният полет от далечното море доказа, че ракетите на твърдо гориво могат да бъдат безопасно съхранявани на борда на кораби за дълги периоди при условия на открито море, което създава гъвкава и висококапацитетна алтернатива на традиционната наземна космодромска инфраструктура.
Морските изстрелвания на спътници предлагат редица преимущества в сравнение с наземните. Мобилните морски платформи за изстрелване позволяват да се избегне претоварването на наземните космодруми, докато едновременно осигуряват оптимални траектории на полета по отношение на горивото и максимално увеличават капацитета на мисиите.
Офшорните платформи могат да подпомогнат и възстановяването на скъпи ускорители от първи етап чрез специализирани системи за улавяне в морето. Това елиминира необходимостта от тежки бордови крака за кацане, намалява теглото на ракетата, подобрява горивната ефективност и позволява на многократно използваемите ракети-носители да превозват по-големи полезни товари.
В контекста на военните приложения на тези технологии Кори Кроуел и Сам Бресник посочват в доклад от юни 2023 г. на Центъра за сигурност и нововъзникващи технологии (CSET), че Китай прилага малки, мобилни и твърдогоривни ракети-носители. Целта е да намали зависимостта си от уязвими фиксирани наземни космодруми и да придобие тактическа адаптивност при изстрелване в космоса.
Кроуел и Бресник отбелязват, че тези постижения повишават оперативната устойчивост на Китай в космоса. Те позволяват бързото попълване на повредени спътникови съзвездия, което е от съществено значение за поддържане на командно-контролните способности и способностите за прецизно насочване по време на конфликт с висока интензивност.
Авторите твърдят още, че Китай е надминал САЩ в способността си бързо да разполага или заменя критични спътници, поддържащи мисии, по време на извънредни ситуации или военни операции.
Интегрирането на бордови системи за анализ на изображения с помощта на изкуствен интелект върху спътниците би позволило на Китай да намали разчета си на наземни центрове за обработка. По този начин ще се елиминира закъснението при предаването, обработката и доставката на необработени снимки до оперативните звена.
Решението адресира дълго съществуващото затруднение при използването на космическото разузнаване, наблюдение и информационни системи (ISR) за намиране, следене и евентуално насочване към обекти, чувствителни към времето.
Спътникови снимки, които са само няколко часа стари, могат да станат неприложими срещу движещи се мишени — военни съдове, летателни апарати и мобилни ракетни комплекси. Това ограничава традиционното спътниково наблюдение главно до неподвижни обекти като военноморски пристанища и летища.
Спътниците с изкуствен интелект биха могли да засичат движение и да провеждат начален анализ в орбита, макар че резултатите им ще трябва да бъдат потвърдени чрез безпилотни летателни апарати (БЛА), радари над хоризонта (OTH) и други сензорни системи, преди да се определи надежден курс, пригоден за насочване на оръжия.
Такава технология придобива растящо значение при противодействието на американската стратегия за гъвкаво бойно развертане (ACE) в Тихия океан, която разпределя самолети по малки островни летища и регионални центрове, за да затрудни враговото насочване и да повиши шансовете за оцеляване.
Макар че разпръснатите американски изтребители могат да бъдат преориентирани към нова мисия в рамките на три часа, по-бързото спътниково наблюдение, обработката на борда чрез изкуствен интелект и автоматизираният анализ на снимки биха могли значително да намалят времето за насочване на китайските сили до под 24 часа. Това потенциално би позволило на Китай да открие и застраши разпръснатите самолети, преди те да се преместят.
Саймън Гвоздз обаче отбелязва в статия от юни 2026 г. в „Think China“, че Китай остава значително позади САЩ по брой спътници в орбита. САЩ управляват 78% от спътниците в космоса, докато Китай разполага само с 8%. Разликата е още по-голяма в ниската околоземна орбита, където САЩ контролират 86% от спътниците, а Китай — само 4%.
Гвоздз приписва част от това отставане на широкото използване от САЩ на частни ракетни компании за спътникови изстрелвания, за разлика от китайската зависимост от държавни космически агенции. Въпреки че китайските космически компании са постигнали значителни технологични успехи, разширяването на капацитета за изстрелване е много по-сложно от увеличаването на производството на спътници поради географски ограничения, правила за управление на въздушното пространство и недостатъчния брой подходящи космодруми.
Въпреки че САЩ запазват ясно предимство по отношение на мащаба, Анди Янг посочва в статия на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от април 2026 г., че американския капацитет за космически пускания зависи предимно от SpaceX.
Според Янг тази концентрация може да представлява дългосрочна стратегическа уязвимост, защото критичният национален капацитет е все повече обвързан с възможностите, деловите решения и институционалната устойчивост на един единствен търговски оператор.
За сравнение Янг отбелязва, че Китай разработва няколко държавно финансирани проекта за нискоорбитални спътници, сред които Xingwang, Qianfan и Honghu, докато едновременно подпомага частни предприятия като Orienspace и LandSpace при разработването на многократно употребяеми ракетни носители.
Янг предупреждава, че макар Китай в момента да отстава от САЩ по обхват, китайските частни и държавни структури биха могли бързо да развият нискоорбитални спътникови системи, след като овладеят технологията за повторна употреба на ракети.
Той насочва внимание, че продължаващата американска зависимост от един преобладаващ доставчик, комбинирана с изграждането на по-разнообразен екосистемен потенциал от Китай, би могла да даде възможност на страната да се разширява бързо и да се превърне в значително предизвикателство за текущото господство на Starlink.
Извън военния контекст, по-голямото дългосрочно съперничество може да се насочи към овладяването на развиващата се орбитална икономика.
В статия на Think China този месец Ахмад Ханан посочва, че определящо значение може да има управлението на най-обширната сателитна мрежа при най-ниски устойчиви разходи и изграждането на търговска космическа екосистема, по-широка от тази на съперниците, вместо преследване на престижни проекти като „полет до Луната“ или първи пилотирани мисии към Марс.
По думите на Ханан, космическата конкуренция в бъдеще може да се определя по-скоро от контролата над цифровите услуги, трансфера на данни и комуникационните мрежи, отколкото от национален престиж или привличащи внимание изследователски програми. Тези мрежи все повече поддържат световната икономическа активност, военните операции и ежедневната свързаност.
Предстоящото предизвикателство за Китай е преобразуването на технологичния му прогрес в интегрирана система за изстрелване, която работи често, икономично и с достатъчна надеждност. Системата трябва да позволява бърза подмяна на спътници по време на война и едновременно да разполага и поддържа големи търговски съзвездия в мирно време.
Ако Китай постигне това, американското орбитално преимущество може да зависи не само от численото превъзходство на настоящия си лидерски статус, но и от способността на САЩ да разнообразят доставчиците на ракети-носители. Страната трябва да намали зависимостта си от една компания и да адаптира военната и търговската си космическа архитектура към по-разпределен, гъвкав и устойчив китайски противник.
