След повече от десетилетие преговори Москва не успя да убеди Китай да построи газопровода „Силата на Сибир 2“. Пекин се отказа от проекта, предпочитайки да увеличи покупките на газ през съществуващия тръбопровод. Това съобщи агенция Ройтерс.
Проектът „Силата на Сибир-2“ е замислен като стратегически - тръбопроводът е трябвало да свърже находищата в Западен Сибир със северозападен Китай и да компенсира загубата на европейския пазар на Русия.
Планирало се е да се изпомпват до 50 милиарда кубически метра газ годишно. Разговорите между Москва и Пекин обаче не доведоха до нищо.
Дори посещението на руския диктатор Владимир Путин в Китай следващата седмица няма да промени ситуацията: споразумение за цена и финансиране не е постигнато.
За Кремъл това е болезнено поражение - проектът, който трябваше да се превърне в символ на „завоя на Изток“, е на практика погребан.
Вместо нов тръбопровод, Китай обмисля само разширяване на доставките чрез съществуващия газопровод „Силата на Сибир“, който започна да функционира през 2019 г.
В момента той доставя до 38 милиарда кубически метра газ годишно. Според източници, обсъжданото увеличение на обемите е само 6 милиарда кубически метра - седем пъти по-малко от планираното за Сибир 2.
Тези допълнителни доставки може да не започнат до 2031 г. Само преди няколко години „Газпром“ се надяваше да използва „Силата на Сибир 2“ като инструмент за натиск: да принуди Китай и Европа да се конкурират за руски газ.
След пълномащабното нахлуване в Украйна и прекъсването на връзките с ЕС, проектът се превърна във въпрос на оцеляване за Москва. Но Китай се оказа непоколебим.
Пекин отказа да финансира новия тръбопровод и да подпише дългосрочни договори на цени, благоприятни за Русия. В резултат на това Кремъл загуби възможността да компенсира европейския пазар, който преди носеше около 90 милиарда долара годишно.
Дори ако разширението на „Силата на Сибир“ се осъществи, то ще донесе на „Газпром“ само около 1,5 милиарда долара годишно - нищожна сума в сравнение с приходите, които компанията получаваше от Европа. За Китай ситуацията е изгодна: той получава газ на ниска цена и диктува условията.
За Русия това е знак за дълбока зависимост и поражение в енергийната политика.
Превод и редакция: БЛИЦ
