Латвийският премиер Андрис Кулбергс разкритикува България и други държави от Европейския съюз, които блокираха 21-вия пакет от санкции срещу Русия, който би могъл да наложи ограничения върху 250 физически и юридически лица и да засили ограниченията върху руския втечнен природен газ (ВПГ), предаде Ройтерс.
Страната ни се обяви срещу част от санкциите, въпреки че официално няма да налага вето. На подобна позиция е и Гърция. Премиерът Румен Радев първоначално се противопостави на санкциите срещу руския патриарх Кирил, а правителството се обяви и против рестрикциите за Вагит Алекперов, бившия президент на „Лукойл", с мотив да защити работата и петролните доставки за рафинерията в Бургас.
Новият пакет от санкции все още не е приет от ЕС.
"Налагането на вето върху части от пакета води до съучастие в смъртта на украински войници и цивилни, заяви той, като добави, че липсата на действия срещу "сенчестия флот" от танкери на Москва и продажбите ѝ на втечнен природен газ подхранват "руската военна машина".
"Освен това някои европейски държави печелят големи пари от това. Въпросът е: искате ли да печелите пари или искате да постигнете мир? Не може да имате и двете", посочи Кулбергс, цитиран от БТА.
Той допълни, че Латвия е засилила мерките за сигурност около водноелектрическа централа, разположена нагоре по течението на река до столицата Рига, и в огромно подземно газохранилище, поради разузнавателна информация, която сочи за заплаха от Русия.
Лидерите на Латвия, Литва и Полша предупредиха наскоро, че западните разузнавателни служби смятат, че Русия планира провокации и атаки срещу инфраструктурата в региона.
