Фактът, че вирусът Covid-19 се появи в Ухан, където се намира изградената от французите биолаборатория, ни кара да се замислим за последствията от сътрудничеството на Париж с Пекин в областта на трансфера на технологии, пише Le Figaro.

Според изданието, ако се окаже, че вирусът „е избягал“ от лабораторията P4, се оказва, че самият Париж несъзнателно е участвал в пандемията. В същото време експертите отдавна са загрижени за прехвърлянето на ценни западни технологии в Китай, се подчертава в статията.

Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви в неделя, че има "много доказателства" за появата на Covid-19 в лабораторията на Ухан, без да уточнява в коя именно и дали Пекин го е направил нарочно, припомня Le Figaro, пише "Поглед инфо".

Въпреки че не е известно дали китайският вирус „е избягал“ от лабораторията и от коя конкретно, фактът, че това се е случило в Ухан, където се намира предоставената от французите на Пекин лаборатория с висока биологична безопасност P4 и предвид опитите на китайските власти да скрият информация, кара отново да бъде повдигнат свръхчувствителния за Франция въпрос за продажбата на КНР на технологии с двойно предназначение - които могат да се използват както в гражданската, така и във военната сфера, отбелязва изданието.

Ако се окаже, че Франция, предоставяйки на Китай такава „технологична перла“ като P4, неволно и косвено е изиграла роля за разпространението на вируса, това ще се превърне в унижение в частност за Париж, защото китайските власти няма да пропуснат да използват този факт в своята дезинформационна кампания, подчертава вестникът. Очевидно затова във военните и дипломатически кръгове е поставен този въпрос, предполага авторът на статията.

Както отбелязва Le Figaro, P4 не е единственият болезнен проблем в тази област. Има и проект за изграждане на завод за преработка на ядрено гориво Orano, който продължава от около двадесет години. Според изданието, за Франция това е гигантски договор, свързан обаче с огромни рискове, тъй като в него става дума също и за технологии с двойно предназначение.

През 2004 г. проектът за изграждане на P4 беше обект на спор във Франция. Много политици и учени твърдяха, че е необходимо да се помогне на Китай, който току-що се е възстановил от епидемията от атипична пневмония, да се защити от подобно бездействие в бъдеще. Министерството на отбраната, външното разузнаване и външното министерство се противопоставиха на проекта, който можеше да се превърне във военна програма за разработване на бактериологично оръжие.

По-голяма роля в популяризирането на проекта изиграха френските учени. „Научната общност беше заслепена и отказа да види реалността на китайската система. Изследователите вярваха, че отвореността към капитализма ще превърне Китай в нормална държава. Те забравиха, че той както и преди остава държава на ленинизъм, в която науката не е независима, а се управлява от Комунистическата партия.“, разказва Валери Нике, специалист по Азия във Фонда за стратегически изследвания (FRS).

Но именно френските политици наложиха продажбата на властите, чиято съпротива забави изпълнението на договора. По това време Китай току-що се присъедини към СТО, западните държави развиваха партньорства с нея. „Смяташе се, че режимът ще се развие, ще се отвори към демократичните идеи, ще се нормализира“, припомня източник в дипломатическите кръгове.

След откриването на лабораторията през 2017 г. обаче французите бяха изгонени от проекта. Сътрудничеството между двете страни, свързано с подготовката на китайски изследователи и наблюдението на дейностите от френската страна, не е започвало. „Китайците абсолютно не искаха да гледаме през рамото им.

Те искаха да докажат, че ще се справят, че великият Китай вече не се нуждае от своите западни покровители”, споделя с вестника дипломат, който дълго време е работил в Пекин.

Според признанието на експерта обаче, повече от вируса той се притеснява за отношенията на Китай с Франция през последните 30 години. „Създадохме дракон. В продължение на няколко десетилетия никой не искаше да види кои всъщност са китайските лидери. Пренебрегнахме тяхната готовност за реванш“, оплаква се източникът на публикацията.

В същото време самият Китай не крие нито своите цели, нито готовността си да придобие западна технология по всякакви начини. И така, до входа на територията на АЕЦ Тайшан, за който Франция достави два реактора, посетителите са предупредени с четири знака: 1) ние купуваме чужди технологии. 2) ние ги преработваме. 3) ние ги възпроизвеждаме на национално ниво. 4) ние ги изнасяме.

Сътрудничеството на европейския авиационен гигант Airbus с Китай е пример за това как Пекин намалява технологичната си изостаналост. „Много добре знаехме, че китайците ще построят копие на нашия завод. Независимо от това, ние им позволихме да откраднат нашата информация и да придобият най-важните мощности, който не са имали преди. И всичко това поради краткосрочна финансова логика.“, съжалява френския емигрант в Пекин.

Прехвърлянето на технологии в Китай или рисковете да загубят договори е вечната дилема на индустриалните и политическите лидери във Франция, отбелязва изданието.

По-специално това се отнася за технологиите с двойна употреба, особено след като Китай се отказа от разделянето на гражданската и военната сфера и през 2015 г. създаде ръководен комитет по гражданска и военна интеграция, председателстван от Си Цзинпин. От 2018 г. законът задължава и гражданските и военните лаборатории да си сътрудничат.

САЩ, които се обявиха срещу продажбата на френската лаборатория P4 на Китай, започнаха да бият тревога, посочва изданието. Министерството на енергетиката забрани на своите изследователи да участват в „Програмата 1000 таланта“, която привлича чуждестранни елити, включително специалисти по технология с двойна употреба, с впечатляващи стипендии.

Американците също спряха да финансират някои от разработките на уханската P4, които започнаха след напускането на французите. През 2018 г. дипломатите в американското посолство в Пекин предупредиха администрацията си за недостатъчните мерки за сигурност в P4.

„Защо продължаваме да събличаме икономиката си пред държава, която толкова малко уважава нашите ценности?“ Защо им даваме нашите секретни технологии?“ - пита дипломатът. „Защото се страхуваме. Защото зависимостта ни от Китай достигна такова ниво, че се отразява на всички наши решения “, обяснява Le Figaro.

Според него, след пандемията Covid-19, френската външна политика трябва да си „възвърне инстинкта за самосъхранение“ и да се съсредоточи върху търговските отношения със страни, които споделят нейните ценности и имат подобна регулаторна система: САЩ, европейските страни, Япония, Австралия. „Франция трябва да намери начин, който й позволява да защити националните си интереси“, настоява дипломатът.