Мазутни петна по плажовете и нови видове риби в Черно море поставят под въпрос екологичното здравословие на морската екосистема. Доцент Виолин Райков от Института по океанология при БАН разясни как екстремните температури и замърсяванията застрашават водните обитатели и какво означава присъствието на пластмаси във всяко звено от хранителната верига, пише Труд нюз бг.
Летният сезон носи със себе си и появата на мазутни топчета по крайбережието. Проблемът засяга не само туристическия сектор, но и морската екосистема. Какви са последствията за водните организми, доц. Райков?
Подобни разливи представляват риск както за морските обитатели, така и за здравето на хората. Като отпадък от нефтопроизводството, мазутът причинява раздразнение на слизистите оболочки и хрилете на рибите и ракообразните. Той е особено вреден за ларвите и микроскопичните организми, главно за тези, които живеят прикрепени към субстрата — миди, личинки.
За такива форми на живот контактът с мазут може да бъде смъртоносен. Веществото образува филм върху водната повърхност, който препятства проникването на слънчева светлина до долните слоеве и нарушава развитието на различни организми. Нефтените замърсявания са сред най-опасните явления в морската среда.
Затова е критично важно да се провежда постоянен мониторинг и профилактика чрез спътници и безпилотни летателни апарати. Необходими са и системи за ранно оповестяване, които позволяват бързо реагиране и събиране на нефтопродуктите, преди те да покрият обширни морски площи и преди образуването на мазутните топчета, които замърсяват плажовете.
Такива инциденти се наблюдават в много морски държави, но повечето от тях разполагат със системи за контрол, технически средства и планове за действие, които позволяват ефективно справяне и преодоляване на аварийните ситуации в рамките на часове.
В настоящия случай обаче не мисля, че е налице авария, тъй като Морската администрация и другите компетентни органи не са получили съответни сигнали.
По-скоро става дума за неконтролирано разливане в международни води на отпадни води с висока концентрация на мазут и машинно масло. Впоследствие ветровете и морските течения са пренесли замърсяването към брега.
- Друга опасност са микропластмасите. Участвате в серия научни проекти за изследване на нивата на този вид замърсяване в морето. Какво показват резултатите?
- Провеждаме изследвания на микропластмаси и невидимите нанопластмаси, главно във водна среда, както и на тяхното натрупване в живите организми. В настоящия момент работим по няколко проекта.
Два от тях получават финансиране от МОН. Първият е фокусиран върху микропластмасите, тежките метали и други замърсители в рибите. Вторият обхваща цялата хранителна верига - от морските растения, през безгръбначните животни, ракообразните и рибите, като засега не включва само бозайниците.
Следим натрупването на микро- и нанопластмаси във всяко звено. Те се отличават с изключително разнообразен химичен състав и свойства, присъстват във всяка стъпка от хранителната верига.
Проблемът е, че практически липсва механизъм, чрез който да се ограничи това замърсяване. Чрез консумация на риба и морски дарове то попада и в човешкия организъм.
Медицински специалисти в други страни вече установяват връзката между микропластмасите и различни здравословни нарушения - безплодие, спонтанни абортуси, деменция, бъбречна недостатъчност и други. Източниците на замърсяването са разнообразни - както от различните морски дейности, така и от брега, като значителен принос имат реките, които се вливат в Черно море.
- Замърсено ли е нашето море с пластмаси повече или по-малко от океаните? - Не е по-малко. Черно море е затворено водно тяло и представлява най-голямото от този тип в света. По площ прилича на езерото Мичиган и често се сравнява с езеро поради ниската си соленост.
Определени учени предупреждават, че след дълги години биологичният живот в Черно море може да изчезне. Въпреки това морето притежава забележителна способност за саморегулиране. Човешката дейност го подпомага чрез различни инициативи. Примери за това са множеството международни договори за защита на природата, приложими към Дунав.
- При кои видове риби установихте присъствието на пластмаси?
- В рамките на проект Aquatic Plastic, осъществяван съвместно с Австрия и Словакия, проведохме изследване на микропластмасното замърсяване при различни видове риби. Избрахме платика поради нейния голям размер. Резултатите показаха, че в рибите присъстват разнообразни микропластмаси, сред които и частици с текстилен произход.
Позитивно е, че най-високите нива на замърсяване не бяха установени в мускулната тъкан, а в органите на храносмилателната система - червата, стомаха, черния дроб, които се отстраняват преди консумирането на рибата.
Проблемът е, че възможностите за ограничаване на процеса са ограничени. След като пластмасата попадне във водната среда, практически е невъзможно да бъде напълно отстранена. Затова предотвратяването на замърсяването чрез координирана работа на научната общност, държавните институции, надзорните органи, местното управление и организациите на гражданското общество е от решаващо значение.
Равно значение има и просветата на обществото, тъй като гражданите трябва да разбират последствията от своите ежедневни навици. Не виждам това да се случва - продължава масовото използване на пластмасови опаковки, торбички, чашки, чинийки, сламки и други подобни предмети. Създава впечатление, че обществото е неконтролируемо в стремежа си към саморазрушение.
Рибарите по северното Черноморие отбелязват голямо количество морски дракон и свързват това явление с подобреното качество на морската вода. Дали обяснението е точно?
Самото качество на водата не е достатъчно условие за разширяване на популацията. Сред морските видове съществуват така наречени биоиндикатори - когато се появят в голямо количество, това показва, че водата е чиста, храната е достатъчна и условията за размножаване са подходящи.
Необходими са всички три фактора, тъй като ако рибата няма подходящо място за хвърляне на хайвера, дори при кристално чиста вода тя ще напусне района.
Затова се говори за екосистема, а не само за качество на водата. Ако например се появи голямо количество скорпид, можем да заключим, че има развитие на няколко вида малки риби и дънни ракообразни, които служат като храна на този хищник.
Подобна логика важи и за морския дракон, който е опасен поради отровния си шип, но месото му е високо ценено. Този вид риба обитава обширен ареал - от Черно море до Атлантика, където екземплярите достигат размер над 30 сантиметра.
Институтът по океанология провежда редовни проучвания на рибните запаси край българския бряг. Какво разкриват последните резултати?
Последното ни изследване се съсредоточи върху състоянието на популацията на трицоната — най-разпространеният местен вид, известен още като цаца. През 19 дни осъществихме повече от 40 тралирания в цялото Черноморие и установихме присъствието на цаца на различни дълбочини — 30, 60 и 90 метра. Това е значимо, тъй като цацата служи като основна храна за множество други риби.
При благоприятни температурни и екологични условия видът произвежда многобройно поколение. Това е естествено явление, имайки предвид, че смъртността достига 90%. Резултатите показаха добро състояние и на втория местен вид — меджид. Тези риби присъстват в нашите води през цялата година, но през летния период се преместват на по-големи дълбочини в поиск на по-хладни води.
По-сложни за наблюдение са видовете с широк ареал, като сафридът, който се размножава в Мраморно море и прониква в нашите води през Босфора. Морските организми се разпределят и според слоевете, в които обитават, включително т.нар. термоклин — температурния праг, чието преминаване причинява шок на определена група риби и повишава техния смъртност.
Калканът и попчетата предпочитат студени води, докато хамсията и сафридът населяват средния пелагичен слой с по-топла вода. Благодарение на тази вертикална организация различните видове остават разделени и не се смесват.
Западна Европа преживява поредица от екстремни топлини, а международни научни институции прогнозират, че климатичният феномен Ел Ниньо ще допринесе за допълнително повишаване на температурите. Какво ще означава това за Черно море?
Ел Ниньо представлява глобален климатичен феномен с различна интензивност в отделните части на света. За нашия регион решаващо значение има Северноатлантическата осцилация (North Atlantic Oscillation), която е основният климатичен фактор. И двата явления показват периодични колебания през времето.
При Ел Ниньо учените са установили връзки между определени фази на феномена и значителни колебания в числеността на рибни видове. Документирано е например внезапното разширяване на популацията на хамсия в уругвайските заливи. За разлика от Северноатлантическата осцилация, Ел Ниньо не оказва преки влияния върху нашия регион.
Северноатлантическата осцилация въздейства на температурните режими, движението на въздушните маси и количеството на валежите. Тези изменения могат да създадат благоприятни условия за размножаване на различни видове зоопланктон, които формират основата на морската хранителна верига.
Морската вода продължава да се затопля. Възможно ли е това да разруши някои морски слоеве и да доведе до масово измиране на организмите?
Такъв риск съществува. През последните 15 години температурата на водата се увеличи с един градус и половина. Ако Черно море се затопли допълнително с още един градус с бързо темпо, последствията ще бъдат разрушителни. Определени видове вероятно ще изчезнат, други могат да се преместят в други райони.
Особено уязвими ще бъдат организмите в крайбрежната зона, където всички биологични процеси и замърсяванията действат по-силно.
В тази категория попадат водните растения, миди, рапани, ракообразни, морски игли и попчета — общо 22 вида. Критично е положението на ларвите, защото когато те не преживяват, популацията на съответния вид намалява драстично.
Наблюдаваме тези явления, но е нужна държавна стратегия, разработване на адаптационен план, например чрез насърчаване на рибното отглеждане в аквакултури. Ясно е, че дивият риболов става все по-нестабилен и трябва да се подготвим за това.
- Съществува ли опасност от проникване на вредни чужди видове като лилавите медузи и рибата заек поради повишаването на температурата в Черно море, което застрашава туристите на гръцките брегове?
- В Средиземно море се установяват тропически видове, дошли от Червено море. И на нашето крайбрежие се появяват пришълци от отдалечени морски басейни. Сред новите обитатели на българските води е корейската скална риба, която е намерила благоприятни условия и вече формира устойчива популация.
Видът е съблазнителен за консумация, но представлява агресивен ловец. Хранителният й спектър съвпада с този на скорпида, но двата вида съсъществуват без конфликт, тъй като населяват различни хоризонти на водния стълб.
Регистрирана е и друга забележителна находка - млад хек на три до четири години. Вероятно е бил преднамерено пуснат в морето, както и омарът, който преди няколко месеца предизвика голямо внимание. Такива единични екземпляри не успяват да размножат своя род.
Видовете, проникнали естествено в Черно море, също не могат да се приспособят задоволително, главно поради температурното спадане през студения сезон. Организмите, адаптирани към целогодишни условия от 15-16 градуса, не издържат на охлаждането до 6 градуса, което се наблюдава край нашия бряг. Позитивното е, че в Черно море липсват както опасни рибни видове, така и медузи, които биха могли да представляват заплаха.
Различни браншови организации настояват за въвеждане на по-строга регулация и удължаване на мораториума върху улова на бяла мида. Възниква ли риск от прекомерен улов на този вид?
По българския бряг се срещат няколко разновидности бяла мида. Една от тях обитава плажната зона, където всякакви дейности са забранени. Търговската заинтересованост е значителна, тъй като продуктът е търсен на експортния пазар, а цената достига 20 евро за килограм.
За да се защитят едновременно икономическите интереси и природната среда, необходимо е да се определят конкретни зони, допустими за лов на бяла мида. Периодично трябва да се прекратяват операциите с цел оценка на числеността на популацията. Такъв подход е по-целесъобразен от практиката на разпръснат лов с кратък 2-3 месечен период на забрана.
Необходим е строг надзор над уловните устройства - те трябва да отговарят на единни стандарти, а правилата да бъдат разработени от специалисти с дълбоко познание на проблема.
Периодът на забрана на улова следва да бъде максимално продължителен, за да се осигури съхранението на вида. Тези, които не приемат този подход, трябва да осъзнаят, че при продължаване на неконтролирания лов на бяла мида, в крайна сметка няма да останат екземпляри с необходимите размери, което ще доведе до крах на техния бизнес.
Доц. д-р Виолин Райков е част от екипа на Института по океанология при БАН откакто е 2010 г. Научните му интереси обхващат биология и екология на морските екосистеми, а той е включен в научния съвет на учреждението.
Образованието му включва завършено обучение по биология от Пловдивския университет, докторска степен по „Хидробиология“ и академично звание доцент по „Екология и опазване на екосистемите“.
В своята кариера той ръководи и координира множество национални и международни научни инициативи, фокусирани върху оценката на рибните ресурси, управлението на морските отпадъци и изучаването на биоразнообразието. Неговото научно наследство включва редица публикации, студии и монографии. Извън академичната сфера той е известен като ентусиаст колекционер на кактуси.
