Петролните запаси в държавите членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) спаднаха през май до най‑ниското си ниво от началото на 90‑те години, след като правителствата ускориха освобождаването на резерви заради нарушения в доставките от Персийския залив по време на войната в Близкия изток, показва месечният доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Петролните запаси в страните от ОИСР са намалели значително през последните месеци, след като правителствата започнаха координирано освобождаване на стратегически резерви, целящо да компенсира ефекта от блокирането на доставките на суров петрол от Персийския залив по време на войната в Близкия изток.
Това съобщи Международната агенция по енергетика (МАЕ) в последния си месечен енергиен обзор, цитиран от АФП.
Според доклада, от началото на конфликта запасите в страните от организацията са намалели със около 163 милиона барела – най‑високият спад от много години насам. Това означава, че общите резерви са достигнали най‑ниското си равнище от 1990 г. насам, което подчертава сериозността на настоящите предизвикателства пред световните пазари на петрол.
Причини за изчерпване на резервите
МАЕ припомня, че световните страни предприеха безпрецедентни действия за освобождаване на резерви с цел да облекчат въздействието на рязкото поскъпване на петрол и нарушените доставни вериги. Това освобождаване бе координирано сред икономически съюзи и включва общо 400 милиона барела от стратегическите държавни запаси.
Към 12 юни от тази сума вече са били освободени 252 милиона барела, което обаче оказва натиск върху дългосрочните „буфери“ и резервни складови количества. Въпреки че търсенето на суров петрол и рафинирани продукти се е понижило значително – отчасти заради по‑високите цени и забавената икономическа активност – резервите продължават да се изчерпват с рекордни темпове.
МАЕ отбелязва, че темпът на освобождаване на извънредните запаси вероятно ще се забави през юни и юли, след като бе постигнато споразумение за прекратяване на войната в региона, започнала на 28 февруари след американски и израелски удари срещу Иран.
Влияние върху търсенето и цените
Високите цени на петрола, въпреки корекциите през последните седмици, продължават да оказват силен натиск върху глобалното търсене. МАЕ прогнозира, че търсенето ще намалее с около 1,1 милиона барела дневно през настоящата година в сравнение с нивата от 2025 г. Това се дължи на комбинация от по‑високи енергийни разходи, икономическа несигурност и структурни промени в потреблението.
С оглед на тези тенденции, агенцията очаква възстановяване на търсенето през 2027 г., когато нормализирането на търговските потоци, понижаването на цените на суровия петрол и подобряващите се икономически перспективи да подкрепят растежа до около 2 милиона барела дневно.
По‑широк контекст: енергийни пазари и геополитика
Световният петролен пазар е силно чувствителен към геополитическите напрежения, особено когато става дума за ключови региони като Персийския залив и Ормузкия проток – един от най‑натоварените търговски морски маршрути за петрол. Всяко блокиране или военно напрежение там обикновено води до скок на цените, нестабилност в доставките и реакция от страна на големи консуматори като САЩ и Европа.
Стратегическите резерви, които много държави съхраняват, са именно „за белези времена“ – когато пазарите са под натиск или доставките са нарушени. Масовото освобождаване на тези резерви през последните месеци показва, че текущата ситуация се възприема като извънредна, изискваща значителни интервенции, които потенциално поставят под риск бъдещи стабилни доставки.
Какво означава намалените резерви за потребителите?
За обикновения потребител и предприятията свитите запаси и геополитическото напрежение могат да означават по‑високи цени на горива и енергия на следващ етап, ако търсенето започне да расте отново или нови напрежения възникнат в ключови региони. Освен това, по‑ниските резерви означават, че правителствата разполагат с по‑ограничени буфери, ако възникнат нови кризи.
