Канадски учени смятат, че последните сибирски дългокосмести мамути вероятно са пристигнали там от Северна Америка.
Изводът бил направен след най-мащабното до момента изследване на ДНК от древните гиганти.. Резултатите от проучването са публикувани в списание “Current Biology”. Учените подлагат на съмнение и твърдението, че причина за измирането им са били климатичните промени. Те смятат, че дългокосместите мамути са преживели най-студената епоха на Земята, когато останалите бозайници от ледниковия период са измрели. “Mammuthus primigenus” изчезва от територията на Евразия и Северна Америка преди около 10 000 години. В по-ранните изследвания се посочваха хипотези, че последните мамути, обитавали Сибир, са пристигнали там от Северна Америка. Но за подкрепата на теориите са необходими доказателства. Група учени под ръководството на професор Хендрик Поанар от канадския университет “Макмастър” анализирала материалите, открити в арктическите райони на Северна Америка, Европа и Азия. Според професора учените успели да получат дабре запазен ДНК-материал на възраст между 4 000 и 40 000 години “почти от всички части на животното, както и от кожата и козината му”. Проучен бил генетичният материал, който се предава по майчина линия и по който може да се проследи “родословието” на животните. Генетичната информация потвърждава, че северноамериканските мамути са изтласкали онези, които са обитавали Азия. Трудно е да се каже защо американските дългокосмести мамути се отправили към Сибир. “Очевидно е имало благоприятни условия в района на Беринговия проток, свързващ Евразия и Северна Америка и послужил, както изглежда, като своеобразен филтър”, пояснява професорът. Освен това мамутите може да са се прехвърлили към нови райони заради увеличаващите се горски масиви в Северна Америка. Същевременно сибирските мамути, живели в средата на плейстоцена, при който времето рязко застудяло, изчезнали напълно. Остава неясно дали това е станало по естествен път или заради нахлуването на американските им събратя. Сибирските мамути се отличават с бивните си и уникалните останки от ДНК, запазени в продължение на почти 900 000 години. Напълно възможно е всъщност това да не са били дългокосмести мамути, а някой по-примитивен вид. “Мнозина смятат, че преди 38 000 години този вид отдавна е бил забравен. Палеонтолозите обаче не са съвсем убедени, защото е трудно това да се определи по слабите промени в ДНК”, каза професор Поанар. Бес Шапиро от университета на Пенсилвания посочва, че сега учените разбират по-добре динамиката на еволюцията на бозайниците от ледниковия период. “Това изследване допълва знанията ни за това колко катастрофален е бил всъщност климатът през плейстоцена. Анализирайки ДНК, можем да се пренесем в миналото и да проследим древните популации. Изследването предостави данни за изчезването на местните видове, смяната им с други и разпространението на животните на големи територии”, смята тя. /БЛИЦ
