Британецът Джоно Ланкастър (41) е роден с рядко генетично заболяване, което променя чертите на лицето му, а родителите му го изоставят само 36 часа след раждането. Едва две десетилетия по-късно, на 24 години, той открива шокиращата истина защо родителите са го отхвърлили. Всичко било записано в един болничен документ.
„И двамата родители бяха ужасени от външния вид на детето. Никой от тях не почувства никаква емоционална връзка. И двамата напуснаха болницата 36 часа по-късно, оставяйки детето след себе си“, пишело в медицинския доклад.
Този студен документ потвърдил това, от което Джоно тайно се е страхувал години наред – че биологичните му родители са го изоставили заради външния му вид, причинен от синдрома на Тричър Колинс, рядко генетично заболяване, което засяга развитието на лицевите кости по време на бременността.
Синдромът му оставя неразвити скули, прибрана челюст и характерни уши, които, както казва той, го направили „различен от другите още от първия ден“.
Джоно израства в приемно семейство и от малък се сблъсква с погледи, подигравки и въпроси. В тийнейджърските си години се бори с чувството за изоставеност и ниско самочувствие.
В интервю за Ladbible той откровено признава: „Когато бях в колежа, нямах точните думи да обясня как се чувствам. Едва тогава сглобих частите на пъзела – разбрах, че са ме изоставили, защото изглеждам различно. И това ме унищожи.“
Годините борба със собствения външен вид и чувството за отхвърляне го довеждат до тежки, мрачни периоди в живота му. Въпреки това, в ранните си двайсет години преживява повратна точка.
Един ден във фитнеса, докато гледал отражението си, се случил преломният момент.
„Гледах лицето си и вместо да пожелая да вдигна очите си или да променя нещо, аз се усмихнах. За първи път, не мога дори да си спомня след колко години, абсолютно обикнах това, което виждам.“
Този момент е повратна точка – от самопрезрение към приемане и любов към себе си.
Ключова роля в живота му изиграва жената, която го е осиновила още като бебе и му е осигурила дом, пълен с любов и подкрепа.
„Майка ми беше до мен през всичките ми възходи и падения. Никога не ме е гледала като 'дете със синдром', а като дете, което заслужава всичко, което заслужава и всяко друго“, казва той.
В профила си в Instagram Джоно често публикува снимки с осиновителката си и ѝ посвещава емоционални послания на благодарност.
Въпреки че с времето се научава да обича себе си, той пожелава да затвори кръга и да срещне биологичните си родители.
В интервю за BBC през 2010 г. той разказва как се е опитал да се свърже с тях, но те не са пожелали да го видят.
„Като тийнейджър бях бесен и исках да ги попитам защо са ме изоставили. По-късно разбрах, че вероятно са чувствали, че не могат да се справят с това. Мислех си, че може да са се променили, че биха искали да знаят, че съм щастлив“, обяснява той.
„Беше ужасно. Плаках и плаках. Но се примирих с това. Трябва да е било едно от най-трудните решения, които някога са взимали.“
Въпреки всичко, Джоно не таи лоши чувства към своите родители. Той е показал невероятна сила.
„Разбрах, че по-късно са имали още две деца. Радвам се за тях. Те сега имат семейство. Аз съм щастлив и се надявам, че и те са щастливи“, признава той.
Днес този мъж живее пълноценен и активен живот. Написал е първата си книга, ръководи и фондацията „Обичам себе си, обичам лицето си“, която предоставя подкрепа на хора, родени със синдрома на Тричър Колинс и други краниофациални заболявания.
Неговата мисия е да разпространява осведоменост за приемането на различията, да вдъхновява и насърчава младите хора да обичат себе си, независимо от външния си вид.
„Някога си мислех, че не съм достатъчен. Днес знам, че съм уникален – и в това се крие моята сила. Не е нужно да изглеждам като някой друг, за да заслужавам любов. Научих се да обичам себе си – и това е най-важният урок, който можех да науча“, заявява той.
Любовта на живота си намира в лицето на Лора Ричардсън, своята най-добра приятелка, за която се жени и има две деца – син и дъщеря. Синът им е напълно здрав, докато дъщеря им има същия синдром като Джоно.
