Една разходка с металотърсач завърши със сензационна археологическа находка в Германия. Любителят археолог Оливер Ридл попаднал на 934 римски сребърни денария с общо тегло 3,1 килограма – най-голямото известно в страната монетно съкровище от времето на император Адриан. В световен мащаб находката е петата по големина от този период, предава Нова телевизия.
Оливер Ридл извършвал разрешено търсене с металотърсач в нива край Веселинг, южно от Кьолн, когато попаднал на първата сребърна монета. После открил още една. И още една.
След като извадил 15 монети, металотърсачът продължавал да дава сигнали. Тогава Ридл разбрал, че под земята вероятно се крие нещо много по-голямо.
„За мен беше ясно, че тук в земята има нещо по-голямо“, разказва той.
Вместо да продължи сам, мъжът уведомил службата за опазване на археологическото наследство в Рейнланд. Специалисти поели разкопките и мащабът на находката надминал очакванията.
934 сребърни денария
От земята били извадени общо 934 римски денария, съдържащи 3,1 килограма сребро.
Най-младата монета е отсечена през 124/125 г. сл. Хр., което позволява на археолозите да заключат, че съкровището вероятно е било скрито през управлението на император Адриан, управлявал между 117 и 138 г. сл. Хр.
Но тук има още по-любопитна подробност. Не всички монети са от времето на Адриан. Повечето са от периода на Флавиевата династия - 69-96 г., а най-старата е отсечена още през 148 г. пр. Хр., когато Рим е република.
Така към момента на заравянето си най-старата монета вече е била на повече от 270 години, но все още е била валидно платежно средство.
Колко огромно богатство е било това?
934 денария са представлявали сериозно състояние преди близо две хилядолетия.
Според експертите обикновен римски легионер по това време получавал около 300 денария годишно, като приблизително половината от сумата се удържала за храна и екипировка.
Това означава, че един войник би трябвало да спестява целия си разполагаем доход около шест години, за да натрупа богатство, сравнимо със съкровището от Веселинг.
Кой го е заровил?
Това остава загадка. Археолозите предполагат, че парите са били скрити умишлено през втората четвърт на II век, вероятно с идеята собственикът им да ги прибере по-късно.
Защо никога не се е върнал за тях, няма как да бъде установено със сигурност. Една от хипотезите е, че притежателят е починал, без да успее да предаде на друг човек тайната за скривалището.
Монетите вероятно първоначално са били поставени в керамичен съд, който впоследствие е бил разрушен при земеделската обработка на нивата, разпръсквайки част от тях.
Днес съкровището вече е показано пред публика в LVR-LandesMuseum в Бон.
