Мислите си, че тук е студено? Вижте Оймякон в Сибир!

Тъкмо това е най-студеното населено място на планетата, до което можете да стигнете след два дни път с кола от Якутск – столицата на Якутия, която пък държи рекорда за град, при това главен административния център, с най-ниски зимни температури измежду всички останали под слънцето. Популацията на Якутск надхвърля 270 000 души.


Как се справят местните с този нечовешки студ? “Руски чай, или иначе казано водка”, обяснява фотографът Амос Чапъл, който е посетил най-студения град в света и направил снимките, които можете да видите в галерията към тази статия. Снимки, от които ще изпитате почти физически пронизващия всяка тъкан, вледеняващ дъха и всички телесни течности мраз на оймяконската зима.


Името на Оймякон буквално означава “незамръзнала вода”, което звучи парадоксално в контекста на климата, характерен за това място. Изборът му обаче не е случаен, нито има ироничен смисъл – той е свързан с факта, че в близост до Оймякон се намира термален извор и някога това място е било спирка за еленовъдите, които са поили животните с водата, извираща от него.
Най-ниската температура, измерена в Оймякон, е сковаваща всякаква трезва мисъл (ето защо ви е нужен руски чай!) – 71.2 C, отчетена от термометрите през 1924 година. При тази, а дори и при наполовина по-малко ниска температура, ако човек излезе навън, носейки на носа си очила, те ще залепнат за лицето му, което е само един от проблемите, свързани със студеното време. Излишно е да се споменава, че за размяна на целувки и дума не може да става!
Излизайки от домовете си, жителите на Оймякон се сблъскват с много по-сериозни предизвикателства от временното късогледство или далекогледство. Замръзването на земята в дълбочина пречи на нормалното функциониране на канализацията в домовете на хората, поради което и повечето домакинства имат и използват тоалетни извън домовете си. По същата причина изкопаването на гробове се превръща в изключително трудно изпитание и става възможно едва след затоплянето на почвата (тундра) чрез запалване на огън.
Местните жители са принудени да паркират колите си в отопляеми гаражи, а спирането за кратко с изключен двигател на улицата е равнозначно на изваждане на превозното средство от експлоатация – просто няма никакъв шанс двигателят на колата да запали отново. Въздухоплаването в региона също е абсолютно невъзможно през зимата, както и отглеждането на реколта, а рискът от измръзване само след няколко минути, прекарани навън, е напълно реален.
“Бях облечен само с един тънък панталон, когато за първи път излязох навън при минус 47 градуса”, разказва Чапъл и описва усещането от студа така: “Имах чувството, че студът физически сграбчва краката ми и ги притиска като в менгеме. Същевременно усетих как слюнката в устата ми замръзва и образува ледени шушулки, които стърчат от устните ми.”



Поради липсата на местно земеделие, хората по тези места се изхранват предимно с месо. “Якутите обичат студената храна – замразена сурова арктическа риба, бяла сьомга, замразен суров черен дроб от кон, които обаче са считани за деликатеси”, обяснява Болот Бочкарев – жител на Оймякон. Той изтъква ролята на местото като основна храна за местните хора, която прави възможно оцеляването и доброто им здраве. Ако обмисляте да живеете тук, трябва да сте готови ежедневно да консумирате супа с месо.

Чапъл пътува през Оймякон и Якутск, за да запечата с камерата си интересни визуални свидетелства за живота на хората при толкова екстремно ниски температури и възпрепятстващи много от дейностите, с които сме свикнали, климатични условия. Като фоторепортер, той има за цел да търси, намира и визуализира необикновени и вдъхновяващи истории на хора от различни краища на планетата. За да заснеме тези кадри, той е трябвало да се справи с функционалните трудности при употребата на апаратурата му, причинени от ниската температура. По собствените му думи в някои случаи фокусирането на обектива е било също толкова сериозно изпитание като това да отвориш буркан с туршия.

Колкото и дълга, и сурова да е зимата в Оймякон обаче, тя все пак си има край, след който времето чувствително се затопля. През лятото средните температурни стойности са между 15 и 20 градуса над нулата, като понякога достигат дори 34 градуса по Целзий! Твърде горещо време на местните, които са свикнали на ниските температури и, според Бочкарев, дори ги предпочитат, оплаквайки се от жегите при по-продължително и рязко затопляне.

Оймякон е известен още като “Полюс холода” – един от полюсите на студа на планетата. Селището се намира до левия бряг на река Индигирка на 63°27′ с. ш. 142°47′ в. д. и близо 750 метра надморска височина. Продължителността на деня в най-краткия ден от годината – 22 декември – е едва 4 часа и половина, а в най-дългия – 22 юни – е 20 часа и половина. Настоящият кмет на Оймякон е жена – Розалия Петровна Кондакова. Въпреки отдалечеността му и тежките климатични условия, населението на селището се е увеличило с близо 50% спрямо 2000-та година. Оймякон е част от администрацията на Република Якутия, наричан още Саха, която се явява най-голямата териториална единица в границите на руската федерация с площ, съизмерима с тази на Франция.

Замразената арктическа риба – основна храна за населението и най-търсен продукт на централния пазар

Статуя на Иван Крафт – един от първите губернатори на Якутия

Мост над река Лена в Якутск – четвъртата по дължина в Русия

Въпреки че повечето местни жители са коренни якути, в ерата на СССР много етнически руснаци и украинци се преместват тук, привлечени от по-високото трудово заплащане поради тежките климатични условия.

Черният дим, излизащ от комина на местната ТЕЦ в Оймякон, никога не секва

Петролна станция и коледно дърво в Оймякон

Федерален автомобилен път “Колима” – единственият път от и към Якутск, известен като Пътя на костите. Построен е по времето на Сталин от каторжниците от ГУЛАГ (политически затворници, експлоатирани жестоко от съветския диктатор).

За да стигнете до Оймякон, тръгвайки от Якутск, трябва да пътувате два дни.

Тук има само един магазин, от който се снабдяват жителите на този отдалечен регион.

По тъмно местните жители могат да бъдат видени навън единствено в момент, в който притичват от една врата до друга, прикривайки лицето си с ръце, скрити в дебели ръкавици.

Николай Петрович залоства вратата на солидно изолирания обор на своите крави

Всяка сутрин този багер доставя току-що изкопаните въглища на топлофикационната фабрика в Оймякон и извозва шлаката от изгорелите въглища

Открита тоалетна

Жена предпазва устата си от въздуха, чиято температура е минус 53 градуса по Целзий. На заден план – статуя на Ленин. 2013 година

52-годишният пенсиониран учител Александър Платонов притичва до външната тоалетна

Географско местоположение: Северна ширина: 63°16′; Източна дължина: 143°9′. Приблизително на същата северна ширина се намират Анкоридж в Аляска, Лилехамер и Берген в Норвегия, Лахти във Финландия, Йостерсунд в Швеция, Рейкявик в Исландия, Йелоунайф в Канада и др.

Оймякон се намира на 5330 км по права линия от Москва, което е с 2000 км повече, отколкото разстоянието между селището и Аляска.