Мистерия около Адолф Хитлер и Тибет тормози до ден днешен света

През 1938 г. Хайнрих Химлер, водещ член на германската нацистка партия и ключов архитект на Холокоста, изпраща петчленен екип в Тибет, за да търси произхода на предполагаемата арийска раса, пише dnes.bg.

Авторът Вайбхав Пурандаре разказва увлекателната история на тази експедиция, преминала през Индия, в новата си книга Hitler And India: The Untold Story of His Hatred For the Country And Its People.

Малко повече от година преди началото на Втората световна война група германци кацат тайно по източните граници на Индия. Те имат мисия - да открият "източника на произхода на арийската раса".

Адолф Хитлер вярва, че "арийските" скандинавци са влезли в Индия от север около 1500 години по-рано и че арийците са извършили "престъплението", смесвайки се с местните "неарийски" хора, губейки качествата, които са ги направили расово превъзхождащи всички останали хора на земята.

Хитлер редовно изразява дълбока антипатия към индийския народ и борбата му за свобода, като изразява чувствата си в своите речи, писания и дебати. И все пак, според Химлер, един от висшите лейтенанти на фюрера и ръководител на SS, индийският субконтинент все пак заслужава внимателен поглед.

Ето така Тибет влиза в полезрението му.

Тези, които се кълнат в идеята за бяла скандинавска висша раса, вярват в приказката за измисления изгубен град Атлантида, където някога са живеели хората с "най-чиста кръв". Смята се, че се е намирал някъде между Англия и Португалия в Атлантическия океан. Този митичен остров е потънал, след като е бил ударен от божествена гръмотевица.

Всички арийци, които са оцелели, са се преместили на по-сигурни места. Смята се, че Хималайският регион е едно такова убежище, особено Тибет, защото е известен с това, че е "покривът на света".

През 1935 г. Химлер създава звено в рамките на SS, наречено Ahnenerbe или Бюрото за наследството, за да разбере къде са отишли ​​хората от Атлантида след гнева на небето и потопа, както и къде са останали следи от голямата раса и дали тя може да бъде открита.

През 1938 г. той изпраща екип от петима германци в Тибет за тази "операция по търсене".

Двама от членовете на екипа се открояват от останалите. Единият е Ернст Шафер, надарен 28-годишен зоолог. Той се присъединява към SS скоро след триумфа на нацистите през 1933 г., много преди Химлер да стане негов покровител на експедицията в Тибет.

Шафер е луд по лова и обича да събира трофеи в дома си в Берлин. По време на една ловна експедиция, докато се опитвал да застреля патица от лодка, в която се намирали той и съпругата му, докато се прицелвал, се подхлъзнал и случайно застрелял жена си в главата.

Вторият ключов човек е Бруно Бегер - млад антрополог, който се е присъединил към SS през 1935 г. Бегер има задачата да прави измервания на черепите и детайлите на лицето на тибетците, създавайки маски за лице. Той събира материал за пропорциите, произхода, значението и развитието на скандинавската раса в този регион".

Корабът с петимата германци акостира в Коломбо в Шри Ланка в началото на май 1938 г. Оттам те се отправят до Мадрас (сега Ченай), а после до Калкута (сега Колката).

Британските власти в Индия се отнасят с предпазливост към пътуващите германци, смятайки ги за шпиони. Първоначално те не искат да им позволят да преминат през Индия, а управляваният тогава от Великобритания Times of India дори излиза с обвинителното заглавие: "Агент на Гестапо в Индия".

Британският политически офицер в Гангток, в североизточния индийски щат Сиким, който по онова време е независимо планинско кралство, също не е ентусиазиран да разреши на мъжете да влязат в Тибет през Сиким. Но в крайна сметка решителността на нацисткия екип печели. До края на годината петимата германци, със знамена със свастики, вързани за мулетата и багажа им, влизат в Тибет.

Свастиката е повсеместен знак в Тибет, известен на местно ниво като "yungdrung" и е символ на късмет. Шафер и екипът виждат много от тях по време на престоя си в Индия. Дори днес символът е видим извън домовете, вътре в храмовете, по ъглите на улиците и на гърба на камионите.

Междувременно в Тибет нещата се променят

13-ият Далай Лама е починал през 1933 г., а новият е само на три години, така че будисткото тибетско царство се контролира от регент. Германците са третирани изключително добре както от регента, така и от обикновените тибетци, а Бегер, който прави маски за лице, дори за известно време действа като резервен лекар за местните жители.

Това, което тибетските будисти не са знаели е, че в извратеното въображение на нацистите будизмът, също като индуизма, е религия, която е отслабила арийците, дошли в Тибет - и е довела до загуба на техния дух и сила.

Точно когато се оказва, че Шафер и останалите биха могли да отделят повече време за своите истински "изследвания" под прикритието на зоологията и антропологията, германската експедиция рязко е прекъсната през август 1939 г. Причината е неизбежността на войната.

Дотогава Бегер е измерил черепите и чертите на 376 тибетци, направил е 2000 снимки, както и "отливки на глави, лица, ръце и уши на 17 души" и събрал "отпечатъци от пръсти и ръце на още 350". Той също така е събрал 2000 "етнографски артефакта", а друг представител на контингента бил заснел 18 000 метра черно-бял филм и 40 000 снимки.

Тъй като пътуването им било прекъснато, Химлер направил уговорки екипът да излети от Калкута в последния момент и лично ги посрещал, когато самолетът им каца в Мюнхен.

Шафер носи по-голямата част от тибетските си "съкровища" в замък в Залцбург, в който се мести по време на войната. Но след като Съюзниците нахлуват през 1945 г., мястото е нападнато, а повечето тибетски снимки и други материали са унищожени.

Другите така наречени "научни резултати" от експедицията претърпяват същата съдба във войната - те били или загубени, или унищожени, а срамът от нацисткото минало не означавал, че никой след войната не се е опитал да проследи материала.