В тишината на един манастир недалеч от гръцкия град Кератеа, години наред се е развивала зловеща история за вяра, манипулация, изтезания и смърт. Главната героиня? Монахинята Мариам Сулакиотис, жена, която медиите нарекоха „Майка Распутин“, и която на пръв поглед е водила живот, посветен на молитва, докато истината не излязла наяве.
Измамничка, мъчителка и сериен убиец, монахинята Сулакиотис е обявена за виновна през 40-те и 50-те години на XX век за смъртта на най-малко 177 души, включително 27 потвърдени убийства, както и за поредица от други престъпления – от измами и изнудване до фалшифициране на завещания и незаконна търговия.
Родена като Марина Сулакиоту около 1883 г. в Кератеа, Мариам започва живота си като работничка във фабрика, но рано се обръща към духовността.
След като Гръцката православна църква приема новия календар през 1923 г., Мариам се присъединява към по-радикалното крило на „старокалендарците“, водено от епископ Матей Карпатакис.
Заедно те основават манастира „Панагия Пефковунойатрис“ („Манастирът на Богородица в Боровата планина“), който бързо се превръща в център не само на вяра, но и на бизарен и смъртоносен култ.
В манастира, под ръководството на Мариам, са се практикували сурови правила на аскетизъм.
Той се рекламирал специално като безплатен санаториум за туберкулоза, но истината била много по-мрачна: нито един лекар никога не е идвал да лекува пациентите – единствената им роля била да подписват смъртни актове. Хората идвали с надеждата да оздравеят, а умирали изолирани, гладни и без терапия.
Междувременно, тяхното имущество преминавало във владение на манастира, който до момента на ареста на Мариам е разполагал с повече от 300 къщи, ферми и злато на стойност хиляди тогавашни лири.
„Тя принуждаваше богати жени да влязат в манастира, а след това ги измъчваше, докато не ѝ препишат цялото си имущество“, посочиха прокурорите.
Жертвите били оставяне гладни, затваряни в тъмни килии, подлагани на многочасови молитви, побои и психически тормоз.
Една от тях, Евгения Маргети, свидетелства, че е била измъчвана, докато не прехвърлила имущество на стойност 80 000 долара.
Полицията нахлува в манастира на 4 декември 1950 г. с 85 полицаи, съдия и съдебен лекар. Те заварват полуголи, болни и изгладнели жени, вързани в мазетата, както и 36 деца, които трябвало да бъдат отведени насила. По време на двудневната акция са намерени и телата на повече от 170 души.
Сулакиотис първоначално е осъдена на 26 месеца затвор заради незаконна търговия с гуми и зехтин. На следващата година е обвинена в множество убийства, изтезания, изнудване и фалшифициране, като в още две дела получава общо 14 години затвор.
Тя умира на 23 ноември 1954 г. в затвора "Аверо" в Атина, като непоколебимо твърди, че е невинна. В съда се защитава тихо, държейки икона на „светия“ Матей, нейния духовен водач. Твърди се, че на всяка присъда е реагирала само със знак на кръста и молитва за отмъщение.
Въпреки че е осъдена, нейните последователи продължават да я възхваляват като мъченица и светица. Манастирът, който е основала, съществува и до днес и събира вярващи, които все още я наричат „Света Мариам от Кератеа“.
Някои съвременници твърдят, че всички обвинения са резултат от ревност на църковни високопоставени лица към силата, която една жена е притежавала. Други, като авторката Нина Кулетаки, смятат, че тя е използвала религията като фасада за хладнокръвна измама и престъпления.
