Министерството на външните работи (МВнР) препоръчва всички български граждани, намиращи се в засегнатите държави: Израел, Иран, ОАЕ, Катар, Кувейт, Бахрейн, Ирак, Саудитска Арабия, Оман, Йордания, Ливан, да останат на защитени места, да не предприемат рисковани пътувания за напускане на съответната държава през сухопътните ѝ граници и стриктно да следват указанията на местните власти, съобщават от ведомството.
Приканваме нашите сънародници в тези страни да следят развитието на ситуацията, да бъдат внимателни към препоръките на местните власти и да поддържат контакт с дипломатическите ни мисии и помежду си при запазване на пълно спокойствие и с готовност за евентуална последваща организация, както и ако възникне необходимост за мерки свързани с допълнително гарантиране на сигурността им.
Към момента въздушното пространство е отворено над Кралство Саудитска Арабия, Оман, Ливан и Йордания, като за Йордания има информация за частично затваряне на въздушното пространство ежедневно в часовия диапазон 18:00-09:00 ч. до второ нареждане. Предвид динамично развиващата се ситуация, могат да настъпят промени.
Българските граждани следва да се въздържат от пътувания в региона или транзитно преминаване през засегнатите държави, отчитайки актуалната обстановка и обявеното ниво на риск за съответната страна в сайта на МВнР.
Министерството на външните работи поддържа постоянна координация с Министерството на туризма и Министерството на транспорта, както и с кабинета на министър-председателя, за да гарантира своевременно съдействие на българските граждани, възпрепятствани да се приберат у дома.
В настоящия момент усилията ни са съсредоточени за извеждане на българките граждани в пряко засегнатите от военни действия държави. Българските граждани, засегнати от ситуацията с преустановените полети през летищата в Близкия изток, но намиращи се извън зоните на активни военни действия, да поддържат контакт със своите авиопревозвачи или туроператори за осигуряване на алтернативни маршрути през трети дестинации за завръщане в България.
Кризисният щаб на МВнР работи денонощно и приема и обработва всички обаждания и сигнали от региона и множество други точки на света. Сигнали и молби за съдействие се приемат на денонощните телефонни линии на Ситуационния център и на новооткритите линии на Кризисния щаб за пряка връзка с българските граждани, блокирани в региона на Близкия изток: +359 2 948 3051; +359 2 948 3052; +359 2 948 2085; +359 2 948 2087; +359 2 948 3124; +359 2 948 2798; +359 2 948 2552; +359 2 948 2086 както и на e-mail: [email protected].
Военен конфликт
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран започна на 28 февруари 2026 г., когато САЩ и Израел извършиха съвместна военна операция срещу Иран. Целта на операцията беше да се неутрализират ядрени и балистични заплахи, които Вашингтон и Тел Авив твърдяха, че Иран представлява за региона и техните национални сигурности.
Израел нарече удара превантивен, докато САЩ подчертаха, че действията са насочени към защита на съюзниците им и предотвратяване на по-сериозна заплаха. В отговор Иран започна масирани ракетни и дронови удари не само по военни цели на САЩ и Израел, но и по други стратегически обекти в региона.
Към 2 март 2026 г. конфликтът пое още по-голяма динамика, когато Аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, загина в резултат на обстрел от израелски дрон. Смъртта на Хаменей беше обявена за моментален удар върху иранската власт и символ на нова ескалация в конфликта.
Тази трагедия предизвика огромно възмущение в Иран и беше възприета като преломна точка в политическата ситуация, довеждайки до масови протести в Иран и нарастваща мобилизация на силите за отговор. Вследствие на смъртта му, Иран започна още по-интензивни атаки срещу израелски и американски бази и въоръжени сили.
Конфликтът бързо се ескалира и обхвана цели региони на Близкия изток, като иранските сили започнаха да заплашват важни транспортни маршрути, включително Стратегическия Ормузки пролив. Израел и САЩ бяха атакувани с ракетни удари в държави като Катар, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, като много от тези региони бяха замесени в конфликта. Освен това, Иран не се ограничи само с военни удари, а и с блокади и заплахи за глобалните енергийни потоци, които минават през този регион.
Цивилни жертви и разрушения не закъсняха. Извън военните загуби, много цивилни инфраструктури, като училища и жилищни квартали в Иран, бяха засегнати от въздушни удари, което доведе до засилени международни критики относно жертвите сред невинни граждани. Разрушенията са сериозни и в двете държави, като общият брой на жертвите е все още в процес на изясняване.
Регионалната нестабилност доведе до реакция от международната общност. Европейски държави и ООН призоваха за незабавна деескалация и възобновяване на политическия диалог, като много държави изразиха загриженост за потенциалното разширяване на конфликта и нарушаването на международното право.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
