Тялото на девета жена беше открито в рамките на едва два месеца в район източно от най-големия град в Южна Африка, което засилва страховете в страна, вече изправена пред тревожни нива на насилие срещу жени. Последното тяло беше намерено в четвъртък сутринта в Даун Парк, Екурхулени – метрополна община в провинция Гаутенг, източно от Йоханесбург, съобщава CNN.
Някои от случаите си приличат, но разследващите все още не знаят дали деветте смъртни случая са свързани помежду си или дали е възможно да става въпрос за сериен убиец.
„Жените са ужасени“, заяви пред CNN Сабрина Уолтър, основател на Women For Change – южноафриканска организация с нестопанска цел, която се бори срещу насилието, основано на пола, и фемицида.
„Жените тук от години променят начина си на живот, просто за да оцелеят“, каза тя. „Това, което се случва в Екурхулени, засили този страх.“
Президентът Сирил Рамафоса заяви, че убийствата пораждат „страх и несигурност“, особено сред жените. Той посочи, че е разпоредил на полицията да даде приоритет на случаите и да направи всичко възможно, за да изправи извършителите пред правосъдието.
Полицията засили патрулирането и разположи повече служители в засегнатите райони.
Свързани ли са убийствата?
Южна Африка и преди се е сблъсквала със серийни убийства на жени. През 90-те години Моузес Ситоле беше арестуван след поредица от убийства в провинция Гаутенг, отнели живота на най-малко 37 жени и едно дете; сред жертвите бяха 15 жени, чиито останки бяха открити в Кливланд, източно от Йоханесбург.
Докато разследващите се опитват да установят какво се е случило, полицията посъветва жените в района на Кемптън Парк, където бяха открити няколко от телата, и околностите му да избягват да тичат или да се разхождат сами на уединени места и, доколкото е възможно, да излизат на групи.
От полицията уточниха, че препоръката е предпазна мярка, докато тече разследването, и не цели да ограничи свободата на жените.
Предупреждението обаче предизвика недоволство сред жените, които твърдят, че вече променят начина си на живот, за да се защитят.
„На жените им е омръзнало да им казват да бъдат по-бдителни. Ние вече сме бдителни“, каза Уолтър.
Лебоганг Кгари, финансов мениджър, е сред онези, които са променили ежедневните си навици.
Една от убитите жени – 38-годишната Елизабет „Цонцо“ Моселакгомо – изчезнала, след като излязла да тича по-рано този месец. Тялото ѝ било открито дни по-късно.
Кгари не познавала лично Моселакгомо, но познава бегачи, които са я познавали. Смъртта ѝ, казва тя, е направила така, че една вече плашеща поредица от убийства да се усеща още по-близка.
„Последните убийства ме карат да се чувствам несигурна, тревожна и силно уплашена да излизам да тичам, както обикновено правя“, сподели Кгари. Вместо това, казва тя, тичането е започнало да предизвиква у нея страх и безпокойство.
Сега Кгари ограничава тичането си до територията на охранявания жилищен комплекс, в който живее, и понякога съкращава продължителността на тренировките си. Тя обяснява, че тичането с други хора невинаги е практично, тъй като сутрините ѝ трябва да бъдат съобразени с работата и подготовката на детето ѝ за училище.
По-мащабната криза с фемицида
Наима Абрахамс, водещ изследовател в областта на фемицида към Южноафриканския съвет за медицински изследвания, отбелязва, че случаите в Екурхулени насочват вниманието към проблем, който се наблюдава в цялата страна, често без да получава достатъчно обществена гласност.
Национално проучване от 2024 г., проведено от Южноафриканския съвет за медицински изследвания, сочи, че през периода 2020–2021 г. в Южна Африка са били убивани средно близо седем жени на ден. Установено е, че 60% от тях са били убити от интимен партньор, а нивото на фемицид, извършен от интимен партньор, в страната е пет пъти над световното равнище.
„Това ни показва, че убийствата на жени в Южна Африка най-вероятно не намаляват“, каза Абрахамс. „Каквито и мерки да се предприемат, те не са ефективни. Или пък са неадекватни.“
Абрахамс твърди, че всяко убийство на жена трябва да води до сериозно разследване – а не само случаите, които се оказват част от поредица от подобни престъпления.
„Откриването на второ тяло трябва да бъде сигнал за тревога“, каза Абрахамс, призовавайки подобни случаи да бъдат поемани от специално обучени разследващи.
Тя обаче подчертава, че отговорността за предотвратяване на насилието не трябва да пада върху жените чрез изискване те да променят начина си на живот.
„Много несправедливо е постоянно да се иска от жените да променят поведението си, за да се защитят“, каза тя. „Мъжете са тези, чието поведение трябва да се промени.“
През ноември 2025 г. насилието, основано на пола, и фемицидът бяха официално класифицирани като национално бедствие в Южна Африка, което изисква координирани действия от страна на държавните институции.
Активисти и изследователи обаче настояват, че тази декларация трябва да бъде последвана от реални действия. Уолтър казва, че Южна Африка вече разполага със закони и политики за справяне с кризата, но те трябва да бъдат приложени на практика.
„Жените не могат да оцелеят с декларации“, каза Уолтър. „Нужни са ни бюджети. Нужно е прилагане на мерките. Нужни са ни работещи институции. Нужна е превенция. Нужна е отчетност.“
За Кгари страхът е променил дори нещо толкова обичайно като сутрешното бягане.
В някои дни тя обува маратонките си, но така и не излиза навън.
„Бягащата пътека във фитнеса... е по-безопасна“, каза тя.
Превод и редакция: БЛИЦ
