Напрежението между САЩ и Иран отново се обостря, а рискът от нова ескалация остава висок. Според арабиста проф. Владимир Чуков конфликтът се развива не само чрез военни действия, но и чрез информационни и психологически операции, докато ситуацията около Ормузкия проток остава ключова за разрешаването на кризата.
„Войната между САЩ и Иран се възобновява, без да е прекратен меморандумът за разбирателство между двете страни. Конфликтът се води не само на бойното поле, но и в медиите, както и чрез психологически и хибридни операции“, каза той.
По думите му се очаква нова ескалация на напрежението заради прехвърлянето на американски военни сили в региона.
„При нас има осем американски самолета, в Израел пристигнаха още 10, а се очаква голяма част от тези, които бяха разположени в Европа, да бъдат дислоцирани там – около 100 самолета“, коментира Чуков.
Той посочи, че американски военнослужещи от Кувейт са били преместени в Йордания, което според него е една от причините Иран да насочи най-тежките си удари към страната.
„Войната си е война. Ще видим дали ескалацията ще надделее или ще бъде прието предложението на посредниците – Пакистан и Катар, за ново 10-дневно примирие“, каза анализаторът.
Според проф. Чуков ключовият въпрос остава ситуацията около Ормузкия проток.
„Докато проблемът с Ормузкия проток не бъде решен, няма да се стигне до трайно успокояване“, смята той.
По думите му на срещата в Анкара турският президент Реджеп Тайип Ердоган е обсъдил с американския президент Доналд Тръмп мащабен икономически план за пренасочване на енергийните потоци.
„Става въпрос за ресурсите, които представляват около 20% от световните доставки и влияят пряко върху цената на петрола. Идеята е част от тях да преминат по сухопътни и железопътни коридори“, обясни Чуков.
Той допълни, че един от възможните маршрути е през Сирия, Ливан и Турция, като според него подобни транспортни коридори могат да бъдат от полза и за България.
Проф. Владимир Чуков коментира и нотата на Иран до българското Министерство на външните работи, като посочи, че трябва внимателно да се прецени дали тя представлява реална заплаха или е част от пропагандна стратегия.
Той призова политиците и медиите да бъдат внимателни при оповестяването на информация, свързана с отбраната, и да не разкриват класифицирани данни за технически параметри на военна техника и конкретни действия.
