НАТО настоява България да даде 1,86 млрд. долара за отбрана тази година

Тази година НАТО очаква България да вложи в отбрана 1,855 милиарда долара, сочат данни на алианса, представени днес. Това е повишение с около 400 милиона долара (15,7 на сто) спрямо миналата година и се равнява на 1,84 на сто от БВП.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг определи днес Русия и тероризма като двете основни заплахи за сигурността. Той отбеляза, че тази година се очаква съюзниците да вложат в отбрана повече, отколкото са заделяли в последните десетилетия, съобщава БТА.

Данните показват, че за последните девет години, откакто бе прието решението отбранителните разходи на съюзниците да бъдат два процента от БВП, нашата страна е изпълнила целта през 2019 г. с постигането на 3,13 на сто от БВП. Според данните в реални числа нашата страна увеличава отбранителните разходи на глава от населението от 89 долара през 2014 г. до 167 долара за тази година.

НАТО представи тези данни в навечерието на свиканата следващата седмица във Вилнюс среща на върха на алианса. Очаква се едно от приетите решения да бъде за повишаване на изискванията за отбранителните разходи до поне две на сто годишно.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг определи днес Русия и тероризма като двете основни заплахи за сигурността. Той отбеляза, че тази година се очаква съюзниците да вложат в отбрана повече, отколкото са заделяли в последните десетилетия.

По повод предстоящата среща на върха на НАТО във Вилнюс следващата седмица той посочи, че се предвижда да бъде одобрено решение годишните разходи за отбрана на всеки от съюзниците да бъдат равни на поне два процента от БВП. Срещата ще изпрати ясното послание, че алиансът остава единен и руското нападение срещу Украйна ще бъде безплодно, заяви Столтенберг. На срещата ще очертаем виждане за бъдещето на Украйна, добави той.

Столтенберг уточни, че украинският президент Володимир Зеленски ще участва в срещата за създаването на Съвет НАТО-Украйна. По неговите думи с това Киев ще получи правото на равнопоставени разговори със съюзниците и възможността да свиква спешни заседания.

Предвижда се държавните глави и правителствените ръководители на страните от алианса да одобрят многогодишна програма за подкрепа за постигането на пълна бойна съвместимост с украинските сили, както и да бъде потвърдено, че Украйна ще се присъедини към НАТО.

Столтенберг изрази надежда, че срещата във Вилнюс между премиера на Швеция Улф Кристершон и президента на Турция Реджеп Ердоган в навечерието на общото заседание на съюзниците ще открие пътя за приемането на скандинавската страна в алианса възможно най-скоро.

Генералният секретар отбеляза, че от началото на руското нахлуване в Украйна държавите от пакта са предоставили на Киев помощ за половин милиард евро. Той уточни, че засега данните не показват видимото разполагане на взривни устройства в Запорожката АЕЦ, но призова руските сили да се изтеглят оттам и да осигурят пълен достъп на международните наблюдатели.

Предвижда се на срещата да бъдат одобрени три регионални плана за отбрана, един от които засяга зоните на Черно и Средиземно море. Плановете включват поставянето на 300 хиляди бойци на НАТО в повишена готовност. Очаква се да бъдат приети решения за увеличаване на производството на боеприпаси.

Руската война в Украйна продължава, за 500 дни Москва донесе смърт и разрушение в сърцето на Европа, в опит да заличи Украйна и да раздели НАТО, заяви Столтенберг. Изправени сме пред жестока война, всеки ден има жертви. Най-добрият начин да се прекрати тази война е руският президент Владимир Путин и Русия да спрат нападенията над чужда страна.

Най-важното е Русия да не спечели тази война, а Украйна да надделее, затова е необходима военна подкрепа за украинските войски и за постигането на справедлив мир, обобщи Столтенберг.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук