Четирима младежи с шушлякови якета блъскат с ръце по прозорците и подвикват на жените, позиращи по дантелено бельо от другата страна на стъклото. Всичко това е нещо като закачка, дори момчетата знаят, че е закачка. Просто не могат да си платят за нещо повече, а им се иска.

Поне така казва едно от момичетата в публичния дом. Проблемът за тези жени, които продават телата си в бордеите на прочутата улица с Червените фенери, че такива шегаджии стават все повече за сметка на онези, които действително се превръщат в клиенти. Сега улиците са пълни по-скоро с туристи, които повече се интересуват от безплатни селфита с витрините, отколкото от платени забавления зад тях.

Първият кмет жена на холандската столица се опитва да намери решение на този проблем. Фемке Халсема се готви да определи редица мерки, за да помогне на секс труженичките да избягат от обективите на туристите.

Както казва Фриц Рувоет, това е най-големият свободен атракционен парк в целия Амстердам. Той управлява книжарница в района на Червените фенери и често кани жените, работещи там за по кафе и момент на отдих от всичкия тормоз и заплахи, на които са подложени на улицата.

"Няма къде да избягат. Ако искат да си изкарват прехраната, те трябва да стоят на витрините, но има адски много мъже, които идват. От Англия, Шотландия, Ирландия... Пияни, крещят по момичетата и се опитват да ги снимат", обяснява Фриц.

Младите жени се опитват да скрият лицата си, докато туристите размахват смартфоните си в опит да направят забавни селфита и снимки на витрините. За много от тях това е таен живот, а една снимка в социалните мрежи може да разбие семействата им и да отблъсне близките им от тях.

Една от тези жени е Кристина. Вече 10 години тя работи на Червените фенери, продавайки тялото си. Убедена е да дойде в Холандия от свой приятел в Унгария, който натрупал пари от секс индустрията в Амстердам. За услугите си тя взима по 100 евро за половин час и по 150 за цял час.

"Не ми харесва (продава тялото ми), но трябва да го спасявам. За тяхното бъдеще. Те са с майка ми в Унгария. Децата ми не знаят какво правя", разказва тя. Има го обаче и друг момент. Кристина няма желание да променя работата си. В Амстердам тя привлича добър бизнес, въпреки дразнещите туристи и изкарва достатъчно пари, за да праща вкъщи. Освен това вече говори перфектен холандски и няма сводник, с когото да дели печалбата. А като трудеща се в областта на секс индустрията в Холандия тя се чувства далеч по-сигурна, отколкото на много други места. Както самата тя казва - "Лесни пари".

Проблемът със снимките обаче остава - както за нея, така и за много други. Кметът Халсема е повдигнала идеята за издаване на разрешителни за проститутките да работят отвъд клаустрофобичната зона на Червените фенери.

Но много от тези, които имат връзка със сексуалната търговия, се тревожат, че ще изтласкат жените под земята. Амстердам вече е известен като столица на проституцията, а подобно решение само би потвърдило този статут, смята Карин Веркман, която се е спдциализирала в работата с жертви на трафик на хора.

Според нея такъв ход само ще увеличи проституцията в частни домове и хотели, правейки по този начин жените, занимаващи се с това, невидими за закона. А няма как да защитаваш нещо, което не можеш да видиш.

"Ако отворите останалата част на града, за да функционира като място за проституция, тя ще привлече друг трафик към Амстердам - мъже с автомобили, които обикалят, за да тормозят случайни жени на улицата да си кажат цената. Това ще насърчи само трафика на хора. Не подценявайте какво прави това с един град", казва Веркман.

В Холандия проституцията е легална от 2000 г. насам. От 2009 г. насам специален прокурор се занимава със случаите на трафик на хора и проституция, свързана с организираните престъпни групи. Въпреки това обаче секс индустрията остава синоним на насилие, наркотици, пране на пари и други престъпни дейности, а публичните домове с големите витрини на Улицата с Червените фенери са редовен елемент на разследваните от полицията случаи за трафик на хора.

Един от предишните опити да се прочисти от престъпност Де Вален - районът на червените фенери - включваше това местният съвет да изкупи публичните домове от локалните сутеньори и престъпници и да ги превърне в евтини квартири и офиси за стартиращи фирми и артисти. Разбира се - лишено от шанс за успех начинание.

Изглежда никой не знае точно колко жени работят в секс индустрията на града. Експертите описват броя им като "мрачна цифра". Според някои изследователи става въпрос 4000 души, но други твърдят за двойно повече - около 8000. Някои казват, че 10% са жертви на трафик, други казват 90%. Дори и "най-оптимистичните" сметки говорят за поне 400 момичета в града, които са принудени срещу волята си да се продават за пари.

Според Веркман тези момичета и сега биват изнасилвани всеки ден. Определено не би помогнало да изчезнат някъде другаде в града, където никой няма да може да види за какво става въпрос.

Очаква се кметът Халзема да публикува подробните си предложения за това как Амстердам да стане по-безопасен за секс труженичките по-късно тази година. В тях се включва повишено полицейско присъствие, глоби на място за туристите, които се опитват да снимат жените, както и използването на "Червен код" - предупреждение за спешни случаи, при които посетителите да бъдат отклонявани, когато историческият център стане пренаселен.
Амстердамският омбудсман Аре Зурмънд описва града като "джунгла през нощта". Той иска да бъде въведена възрастова граница и е предложил да се ограничи броят на евтините полети до летище Схипхол.

Други твърдят, че самото съществуване на призната от закона зона за практикуване на проституция фундаментално обективизира жените и ги оставя открити за злоупотреби.

"Всички знаем, че проституцията е нанася вреди на жените - физически и емоционално, да правят секс с непознати", казва Карин Веркман. Тя твърди, че улесняването на секс бизнеса - изискване от жените да се регистрират и плащат данъци - по същество прави държавата сводник.

Това, върху което са се съсредоточили сега местните власти обаче е да запазят бизнеса на проститутките. Защото се задава промяна. Много от прозорците вече показват знаци "Te Huur" (под наем), а нещата се местят онлайн. А ако Червените фенери са джунгла, интернет е дори по-беззаконно и опасно място.




Източник: