Данните показват ясно, че днес хората могат да получат много повече стоки и услуги за парите си, отколкото в миналото, пише АРД и илюстрира това със следния пример: През 1960 г. за закупуването на черно-бял телевизор са били необходими повече от 339 часа труд.
Днес в Германия можете да си позволите смарт телевизор и екран с висока разделителна способност средно само след 24 часа труд. Същото важи впрочем и за много други технически уреди, домакински пособия, дрехи и храни, допълва изданието.
„Ако се върнем далеч назад във времето, ще установим колко много е нараснала покупателната способност на хората. В сравнение с 1960 г. тя се е утроила. За т.нар. потребителска кошница със стоки и услуги, за която хората тогава са работили средно по един час, днес са достатъчни само 19 минути“, казва пред АРД експертът от Института за германска икономика в Кьолн Кристоф Шрьодер.
Това положително развитие на покупателната способност се дължи главно на технологичния напредък и по-високите заплати, като най-силно нараства покупателната способност в областите, в които технологичният напредък е особено силен. „Заплатите се повишиха толкова много, защото станахме по-продуктивни. Много неща сега се произвеждат в по-големи количества, много по-бързо и с по-малко усилия, отколкото тогава“, обяснява Шрьодер, цитира Дойче Веле.
Съвсем малко примери има за известен спад на покупателната способност в дългосрочен план. Един от тях е рибата. „Рибата всъщност е станала по-скъпа, което се дължи на прекомерния улов. Просто има все по-малко риба в моретата и океаните. Затова за риба днес работим малко по-дълго, отколкото през 1960 г.“, казва експертът пред АРД.
Покупателната способност като цяло е намаляла и при някои услуги, например фризьорските. Това се дължи на факта, че производителността в тази област почти не се е увеличила, докато заплатите и доходите са нараснали.
Какъв е изводът? Впечатлението на някои хора, че едно време всичко е било по-добро и най-вече по-евтино, е валидно само за малък брой изключения. По принцип днес можем да си позволим по-качествени и по-евтини неща, отколкото през 1960-те години, се казва в публикацията.
Помним обаче и периоди без увеличение на покупателната способност - „Между 2020 г. и 2022 г. инфлацията изяде напълно ръста на заплатите“, припомня АРД. Затова пък през 2024 г. ръстът на доходите в Германия изпревари този на цените – цените нараснаха средно с 2,2%, докато заплатите скочиха с 5,3% номинално. Това доведе до реален ръст на заплатите от малко над три процента. Основните причини за това развитие бяха премиите за компенсиране на инфлацията и договорените увеличения на заплатите.
Още в https://www.dw.com/bg/naistina-li-edno-vreme-vsicko-bese-poevtino/a-71426812
