Младите немци се боят да останат на работа на едно място. Те не се стремят да станат милионери. За тях е важна вътрешната хармония и развитие на личността. Това са част от митовете и фактите за немското „Поколение П”.
Випускниците от немските вузове до неотдавна ги жалеха. На тях се падна световната икономическа криза с всички произтичащи последствия. В Германия за поколението на трийсетгодишните се закрепи името „Поколение на прагматиците” - Generation П.
Обаче се появи новата статистика и се оказа, че последствията от кризата не са така страшни. Сега випускниците на старта получават не по-малко от своите предшественици. А с трудности да си намерят работа са само четири процента. Така че струва ли си да се жали това поколение? И какво въобще представляват младите немци?
По оценка на немската консултантска компания Kienbaum Executive Consultants GmbH, от 1989 година за двайсет години стартовата заплата на випускниците от ВУЗ са се увеличили с 50 процента.
Същевременно общото благосъстояние на немските граждани се повишава непрекъснато, твърди статистиката на Федералната банка. Така че сегашното младо поколение е поколение на богати наследници, които обаче не излъчват оптимизъм.
„Те не са недоволници – уверява социологът Мартин Дьолеман. – те просто са други.” Той е взел това поколение под внимателно наблюдение. „Повишаването на доходите не прави това поколение щастливо – твърди той. – Най-важното за тях е да намерят своя собствен път за развитие на личността и реализацията.”
Оказало се, че „Мерцедесът”, собственият дом и други признаци на статуса не са за младите немци жизнени приоритети. По-важното е хармонията със самия себе си.
„Те съсредоточено се ровят в себе си, опитвайки се да намерят онова, което ще ги направи щастливи – твърди социологът Дьолерман. – А отстрани изглежда, че те просто си мърморят под носа.”
„Ако някой каже, че най-важното за него е да спечели първия си милион, то това у мнозина ще предизвика недоумение” – казва 31-годишната писателка и журналистка Елена Зенфт.
Мнозина експерти пишат, че днешното поколение немци е изпълнено със страхове. Екологичната ситуация в света се влошава, държавният дълг на Германия расте, страната я заплашва демографска криза и след две десетилетия трудоспособното население ще трябва да изхранва армия пенсионери.
Обаче според социолога Мартин Дьолеман тези страхове малко безпокоят трийсетгодишните – те се боят от друго. „У тях има страх цял живот да работят на едно място и заседнат. Мнозина са наблюдавали как техните родители цял живот са работили нелюбима, но сигурна работа. Такава перспектива младите наричат „затвор с доживотна присъда”.
Макар много представители на това поколение да се жалват на липса на стабилност, Мартин Дьолеман не им вярва. Временни договори за работа, постоянни премествания, даже прословутите практики отлично се вписват в представите на трийсетгодишните за наситен и бурен живот. Стабилност не им е нужна, счита той.
А в какво тогава се намира щастието на „Поколението П”? Може би в семейството? „Децата се отнасят към главните приоритети” – се е убедил социологът Дьолеман.
Факта, че мнозина не бързат да имат деца, Дьолеман обяснява с проблема за избора на партньора, който да стане спътник в живота. А с това трийсетгодишните наистина изпитват трудности. „Когато постоянно се занимаваш само със себе си, тогава времето за общуване остава все по-малко. А изискванията към партньора стават все по-високи.” На компромис никой от това поколение не е съгласен.
„Трийсетгодишните са самотници, лишени от егоизъм” – прави извод Мартин Дьолеман. Те не се интересуват от политика, не желаят да живеят заради другите, но са далеч от кариеризма и от желанието да трупат богатство. Повече от всичко на света тях ги интересува собствената им съдба. Те с голямо любопитство гледат на себе си сякаш отстрани. Ако не се знае за този напрегнат вътрешен живот, те може да изглеждат пасивни. Но това далеч не е така.
/По материали на Deutsche Welle/
