Според експерти, междуправителствените заседания и инфраструктурното сътрудничество са неоспорими, като дори можем да се договорим и за историческите недоразумения, т.е. как да не ги използваме за провокиране на напрежение. Най-трудно обаче ще бъде постигането на споразумение по малцинствените въпроси. Това твърди в коментар, подписан само с инициалите "Ф. Д." македонският вестник "Нова Македония".
Българският премиер Бойко Борисов тези дни заяви много оптимистично, че отношенията с Македония бележат бърз напредък и че скоро трябва да се срещне с македонския си колега Никола Груевски. След срещата си с хърватския премиер Зоран Миланович в София, Борисов обяви, че е разговарял по телефона с Груевски "по проблемните отношения между двете страни". Според неговите твърдения се създава възможност скоро да бъде подписано и споразумение за добросъседски отношения, което да бъде базирано на декларацията от 1999 г. подписана между тогавашните премиери Иван Костов и Любчо Георгиевски, допълнена с няколко нови предложения от българска страна.
Въпреки, че конкретен текст на договора не е публично оповестяван, според досегашните информации, в него ще бъдат включени съвместни заседания на правителствата, изграждане на инфраструктура за по-добро сътрудничество, разчистване на историческите недоразумения, както и въздържане от провокации. Според експерти, правителствените заседания и инфраструктурното сътрудничество са неоспорими, като можем да се договорим и за историческите недоразумения, т.е. как да не ги използваме за провокиране.
Ще бъде най-трудно да се споразумеем по малцинствените въпроси, тъй като България би наблегнала на това, да се признаят всички права на македонските граждани с българско национално самосъзнание, но не би приела това за онези българските граждани, които се чувстват македонци.
Близки приятели, въпреки всичко
Главен проблем за обществото ще бъдат празниците и личностите, които бихме могли заедно да празнуваме, смята бившият премиер Владо Бучковски. "Това не е само сега, но и от времето, когато аз бях министър-председател. Но чух, че нашият премиер говореше, че ние имаме нещо общо в тази област, след като имаме Делчево, а България Гоце Делчев, че ние празнуваме Яне Сандански, а в България има град Сандански и др. С такъв подход би могло да се преодолее и този най-голяма празнина. Що се отнася до малцинствата, това е нещо, което ние го искаме и тук е малко по-трудно да се договорим", смята Бучковски.
Според него, няма непреодолими различия нито по въпроса за македонската национална идентичност, защото Борисов изтъквал особеностите на македонците. "Мисля, че Македония не успя достатъчно добре да използва България като стратегически партньор през всичките тези години. Неестествено е да очакваме по-голяма подкрепа от Словения или от някоя далечна страна в Европейския съюз, а да пренебрегваме близките съседи. Защото въпреки неразбориите, които създаваха и историците, и политиците, те се оказаха крайно коректни в два ключови момента за Македония. Това беше признаването на нашата независимост през 1991 г. и конфликта през 2001 година. По това се познават истинските приятели. Затова и не трябва да търсим екстремностите. Те съществуват, но не се отразява върху действителността", добавя Бучковски.
Договорът би спрял българския популизъм
Основният проблем за постигане на окончателно споразумение би бил неравноправната позиция по време на преговорите, тъй като България вече е член на Европейския съюз, а Македония не е", казва Светослав Терзиев, анализатор за софийският вестник "Сега". "Когато в средата на 90-те години ЕС даде зелена светлина за членството на страните от Източна Европа, съседните държави, които имаха нерешени спорове трябваше да подпишат такива споразумения. Тяхната цел беше да не се предават взаимните спорове и на терена на ЕС, за да не се превръщат останалите членки на съюза арбитри по тези въпроси. Но тогава беше по-лесно да се постигне споразумение, защото двете страни бяха извън ЕС и имаха общ интерес това да се случи незабавно, защото искаха да влязат в групата на Петото разширяване (от 12 страни). Сега ситуацията е различна, тъй като България е в ЕС, а Македония е кандидат... Това означава, че ще бъде необходима по-внимателна дипломация от държавата-кандидат да убеди вече членката", казва Терзиев.
Той сравнява това положение с опитите на България да членува в Шенгенската зона, където въпреки, че е изпълнила всички условия, Холандия, Германия и Франция имат резерви към това. "В някои случаи, правото на вето продължава да важи в ЕС и не трябва да се подценява. България няма особен интерес да пречи на Македония да започне преговори за членство, но се дразни от някои политически послания, свързани с нейната история и култура. Трябва да се положат усилия да се избегнат тези действия, тъй като оставят силно впечатление в обществото. От друга страна, те дават възможност на нашето популистко правителство да си служи с критики, за да може да си вдигне рейтинга преди изборите", добавя Терзиев.
Според него проблем е и това, че когато вече са установени обтегнати отношения, е много трудно те да бъдат преодолени, защото дори и да дойде друго правителство на власт, то ще трябва да намери основание за това. Затова, казва Терзиев, ако този договор е дал тази основа, по-добре е по-скоро да бъде сключен". "Целта е не само двете страни да членуват в ЕС, а след известно време и напълно да отворят границите... Щом архинеприятели като Германия и Франция постигнаха такова съгласие, защо да не могат народи, които са естествено близки", подчертава Терзиев.
В един от своите последни коментари той написа, че Борисов обявява БАН (Българска академия на науките) за Министерство на отношенията с Македония, опитвайки да скрие зад нечий гръб блокирането на членството на Скопие в ЕС. Българският министър на външните работи Николай Младенов миналата година посредством официален документ, изпратен до неговия македонски колега Никола Попоски, поиска да се подпише споразумение за добросъседски отношения, които биха се основавали на декларацията от 1999 година.
В частност ставаше дума за искането на официална София да се изгради необходимата инфраструктура за засилено сътрудничество, да образуват общи работни групи, които да засилят взаимните отношения в ключови области, да се провеждат срещи на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания. Въпреки вече напредналия диалог между делегациите от двете страни, на обществеността все още не е известно какво точно съдържа споразумението, което сега се уточнява.
Според някои информации, между другото, България вече иска и съвместно честване на празници, личности, както и промяна в македонските учебници по история в частта за Втората световна война и промени в определянето на българските власти от този период. Официална София настоява и за по-добро отношение в Македония към онези, които се самоопределят като българи, твърдейки, че те в момента са дискриминирани. Въпреки че в обществото все още няма официална информация, може да се предполага, че македонската страна е направила същото, т.е. поискала е симетрия.
Подобно искане беше изпратено и през 2010 г., но след като Македония изпрати своите забележки, с които искаше реципрочност в отношенията с официална София, дойде и смяната на президентския пост. Умереният Георги Първанов бе заменен от гласовития Росен Плевнелиев, след което по въпроса настана мълчание. Управляващата в момента двойка Борисов-Пленелиев отново издигна въпроса за добросъседските отношения на високо ниво.
Непосредствено преди срещата на върха през декември, на която успяха да прокарат исканията им като условие за евроинтеграцията на Македония, в София се проведе среща на президента и премиера, на която те намекнаха как ще се отнасят до заседанията в Брюксел. Иначе самото споразумение, което бе подписано на 22 февруари 1999 г. от тогавашните премиери Любчо Георгиевски и Иван Костов, има няколко интересни члена.
В т. 11-та например се казва, че двете страни няма да предприемат, подтикват или поддържат действия, които имат враждебен характер спрямо другата страна. Между другото, там пише още, че нито една от страните няма да допуска нейната територия да бъде използвана от организации или групи, чиято цел е да извършват сепаратистки или други опасни действия, засягащи мира и сигурността на другата страна, както и че и двете страни нямат нямат териториални претенции една към друга./БЛИЦ
