Как същество с черупка, широка едва 1,46 милиметра, е останало скрито в подземните води на Пелопонес? И защо съдбата на новия вид зависи от един-единствен карстов извор в подножието на планината Килини?
Учени от Националния и Каподистрийски университет в Атина описаха нов род и нов вид подземен сладководен охлюв, открит в карстовата система на езерото Стимфалия в Пелопонес. Миниатюрното животно получи името Cyllena hermes – препратка към нимфата Килена и бог Хермес, свързани в гръцката митология със същата планина.
Засега видът е известен само от един извор на около 610 метра надморска височина в област Коринтия. Водата излиза от карбонатните скали в подножието на планината Килини и образува малък поток към езерото Стимфалия.
Не само нов вид, а изцяло нов род охлюви
Откритието не представлява просто добавяне на още един вид към вече познат род. Уникалното съчетание от особености на черупката и анатомията е позволило на изследователите да създадат новия род Cyllena.
Той е монотипен, което означава, че засега съдържа само един известен вид – Cyllena hermes. Научното описание е публикувано на 18 юни 2026 г. в рецензираното списание Subterranean Biology от Канела Радея, Димитриос Протопапас, Аристеидис Пармакелис и Ефтерпи Коскериду.
Типовите екземпляри са събрани на 11 януари 2026 г. Един от тях е депозиран като холотип в Природонаучния музей „Гуландрис“, а останалите са използвани за анатомични и микроскопски изследвания.
Сляп, безцветен и по-малък от глава на карфица
Черупката на новия охлюв достига максимална ширина около 1,46 милиметра и височина до 0,76 милиметра. Тя е тънка, безцветна и прозрачна при живите екземпляри, с едва около две навивки.
Самото животно няма очни петна и тъмна пигментация. Тези характеристики са типични за организми, приспособени изцяло към живот в подземни води, където светлината отсъства и зрението не носи предимство.
В научната литература такива животни се определят като стигобионти. Те не са обикновени повърхностни видове, попаднали случайно под земята, а организми, чиито жизнен цикъл и физиология са свързани с подземната водна среда.
Един карстов извор е целият познат свят на вида
Мястото на откриването се намира в затворения карстов басейн на Стимфалия. Валежите проникват през пукнатините във варовиците, движат се по подземни канали и отново излизат на повърхността чрез извори.
Потокът, в който е намерен Cyllena hermes, преминава през участъци с водна растителност, пясък и варовикови камъни. В същото местообитание учените са регистрирали още няколко вида сладководни охлюви, включително други местни за Пелопонес представители на семейство Hydrobiidae.
Формулировката „живее само в един извор“ се отнася до познатото разпространение. Възможно е в съседни части на подземната система да съществуват неоткрити популации, но към момента науката разполага с данни единствено от типовото находище.
Защо учените определят охлюва като уязвим?
Авторите на изследването смятат, че видът отговаря на категория „Уязвим“ – VU D2 – според критериите на Международния съюз за защита на природата. Причината не е доказан срив на числеността, а крайно ограниченият известен ареал и зависимостта от едно водно местообитание.
Критерият D2 се използва за видове с много малка площ на разпространение или ограничен брой находища, при които едно неблагоприятно събитие може за кратко време да промени природозащитния статус. В случая учените посочват продължителните засушавания и водочерпенето като основни възможни рискове.
Това е научна оценка, направена от авторите по методиката на IUCN. Тя не трябва да се представя като доказателство, че популацията вече намалява, нито като самостоятелна официална оценка, публикувана в глобалната Червена книга.
Езерото Стимфалия вече е пресъхвало напълно
Езерото Стимфалия е плитка планинска влажна зона, захранвана от естествени извори и отводнявана чрез подземни водни пътища. То е част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ и е важно място за размножаване, зимуване и почивка на водолюбиви птици.
Площта му естествено се променя според сезона и валежите. По време на засушаванията през 90-те години езерото е пресъхнало напълно, след което части от освободеното дъно са били използвани за земеделие.
Научната публикация за Cyllena hermes посочва, че повтарящите се продължителни засушавания и отвеждането на вода към съседни райони са довели до силно свиване на езерото през отделни периоди. За подземен вид, зависим от постоянния дебит на един извор, промяната в количеството и свързаността на водата може да засегне цялото познато местообитание.
Как охлювът получи името на най-бързия гръцки бог
Името съчетава два образа от местната митология. Родът Cyllena е наречен на нимфата Килена, която според преданието отгледала младия Хермес в планината. Видовото име hermes се отнася до пратеника на олимпийските богове, за когото се разказва, че е роден в пещера на планината Килини.
Получава се почти научна ирония: един от най-бързите богове дава името си на охлюв с размер под милиметър, прекарал вероятно цялата си еволюционна история в тъмната и изолирана мрежа под планината.
Балканските карстови води крият още неизвестни видове
Балканският полуостров е определян в научни изследвания като един от значимите центрове на разнообразие при подземните сладководни охлюви. Изолацията между отделните извори, пещери и водоносни хоризонти създава условия малки популации да се развиват независимо и да се превръщат в отделни ендемични видове.
Това прави откритието пряко свързано и с изследването на карстовите райони в останалата част на Балканите, включително България. Не следва, че Cyllena hermes се среща извън Пелопонес, а че малки и слабо проучени извори могат да съдържат други, все още неописани организми.
Откриването им зависи от целенасочени теренни проучвания, анатомични сравнения и генетичен анализ. При животно с черупка под 1,5 милиметра отсъствието от научните каталози често означава не че видът не съществува, а че никой още не го е потърсил на правилното място.
