След края на Втората световна война най-големите сили в света – САЩ, Великобритания, Франция и СССР – се надпреварват да привлекат германски учени и инженери, работили за нацистката военна машина.
Сред тях има физици, ракетни специалисти, медици, химици и математици – много от които със спорно или дори престъпно минало.
Между 1945 и 1955 г. САЩ провежда тайна операция под кодовото име "Операция Кламер" (Operation Paperclip). Целта ѝ е ясна: да се изведат и интегрират в американската научна система онези германски специалисти, които могат да дадат на страната технологично предимство в зараждащата се Студена война.
Името на операцията идва от кламерите, с които агентите прикрепят нова информация към досиетата на привлечените учени.
Какво представлява операцията
Американското военно разузнаване изпраща агенти в Германия още преди формалния край на войната, за да идентифицират и обезпечат „ценните кадри“.
В рамките на операцията над 1600 немски специалисти и техните семейства са изведени в САЩ. Много от тези учени са били членове или симпатизанти на нацистката партия. Някои дори са участвали в жестоки медицински експерименти в концлагери.
Въпреки това, поради нарастващото напрежение между Запада и СССР, американското правителство решава да си затвори очите за тяхното минало. Основният аргумент: ако САЩ не ги вземе, Съветският съюз ще го направи.
Видни фигури в операция „Кламер“
Вернер фон Браун
Емблематичен пример за успеха (и моралните компромиси) на операцията. Фон Браун е водещият конструктор на ракетите Фау-1 и Фау-2, които нанасят огромни щети върху съюзническите сили по време на войната.
От 1937 до 1945 г. той оглавява Центъра за ракетни изследвания в Пенемюнде.
След войната става водеща фигура в американската ракетна програма, а през 1960 г. поема ръководството на NASA за разработката на ракетата Сатурн V, използвана в мисиите „Аполо“ за пилотиран полет до Луната.
Хубертус Щругхолд
Друг ключов участник в операцията, Щругхолд е обвиняван за участие в медицински експерименти върху затворници в концлагера Дахау. В САЩ обаче получава нова идентичност и постъпва в програмата на НАСА. Става водещ експерт по медицината на космоса, работи по животоподдържащи системи и разработва методи за обучение на астронавти.
Моралната дилема и критиките
Решението на САЩ да приема нацистки учени с минало, белязано от престъпления, не остава без гласни критики.
Алберт Айнщайн и Елинор Рузвелт публично осъждат операцията. В писмо до президента Хари Труман, Айнщайн поставя етичния въпрос дали научният принос на тези хора може да оправдае страданията, които са причинили.
Наследството на операция „Кламер“
В краткосрочен план операцията се оказва стратегически успешна: САЩ укрепва позициите си в ключови области като ракетостроене, ядрените технологии, авиация и медицина. Много от привлечените специалисти са назначени с официален статут като „специални служители на военното министерство“.
В дългосрочен план обаче „Кламер“ остава едно от най-спорните решения в американската история – пример за това как геополитиката и надпреварата за надмощие могат да доведат до тежки морални компромиси. И до днес операцията е предмет на разгорещени дебати, особено по въпросите за отговорността и паметта за военните престъпления.
