Метагеном на лактобацили – бактерии, известни със своите благоприятни ефекти върху човешкото здраве, е открит в ледени проби от Антарктида. Това съобщи д-р Даниела Петрова по време на отчетния лагер на 34-тата българска антарктическа експедиция, който се провежда в Ахелой.
Според нея откритието е резултат от метагеномни анализи на проби, събрани от ледените масиви на Ледения континент. Метагеномът представлява генетичен материал, който остава след разрушаването на клетките и позволява на учените да идентифицират микроорганизми, съществували в дадена среда, дори когато те вече не са живи.
Интересното е, че наличие на лактобацили е било установено и в проби, събрани по време на предходните две български полярни експедиции. Това подсказва, че тези микроорганизми не са случайна находка, а вероятно присъстват трайно в специфични антарктически екосистеми.
„Над 99 процента от лактобацилите са пробиотични и оказват положително влияние върху човешкия организъм. Те подпомагат поддържането на здравословен чревен микробиом, баланса на чревната флора и нормалното функциониране на имунната система“, обясни д-р Петрова.
Специалистите смятат, че екстремните условия в Антарктида могат да са довели до развитието на уникални бактериални адаптации. Именно затова учените проявяват сериозен интерес към възможността да бъдат открити живи щамове на тези микроорганизми.
Ако подобни бактерии бъдат успешно изолирани и култивирани, те могат да намерят приложение при разработването на нови пробиотични продукти, хранителни добавки и фармацевтични решения.
Откритието беше представено в рамките на отчетния лагер на 34-тата българска антарктическа експедиция, която според ръководителя на българските полярни мисии проф. Христо Пимпирев е най-мащабната и успешна досега.
По време на форума бяха отчетени научните резултати от експедицията, логистичните операции на българската база на остров Ливингстън, както и напредъкът по строителните и модернизационните дейности. Представена беше и работата на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421), който за пореден път изигра ключова роля в подкрепата на българските полярни изследователи.
Експедицията затвърждава нарастващото присъствие на България в международните полярни изследвания, а откритието на следи от пробиотични бактерии в антарктическия лед показва, че Леденият континент продължава да крие научни тайни с потенциално значение за бъдещето на медицината и човешкото здраве.
