Пентагонът въоръжава своите морски бели слонове с балистични ракети

Ръководството на ВМС на САЩ заяви, че планира да интегрира безядрената междуконтинентална балистична ракета с бойна глава в тежките си разрушители от клас „Zumwalt” като част от програмата на CPS (Conventional Prompt Strike – Неядрен бърз удар (НБУ).

CPS е концепцията на Пентагона, което означава да се удря с конвенционални оръжия навсякъде по света в продължение на един час. Оръжията за CPS не са заместител на ядрените оръжия, а допълват възможностите на САЩ в конвенционалните оръжия, пише "Поглед инфо".

През януари 2019 г. Службата за научни изследвания в Конгреса на САЩ изготви доклад, озаглавен „Бърз глобален удар от ядрено оръжие и балистични ракети с далечен обсег: предистория и проблеми“.

Той обръща внимание на двусмислието на концепцията за CPS: противникът „може да изтълкува неправилно изстрелването на ракета с конвенционални бойни глави и да заключи, че ракетите носят ядрено оръжие“. Това увеличава риска от ядрен отговор на американска атака с конвенционални оръжия.

Въпреки съмненията относно адекватността на концепцията за CPS, която представлява заплаха за самите САЩ, Конгресът реши да засили поразителният удар на силите, предназначени да нанесат „бърз глобален удар“ с неядрени оръжия чрез три гигантски стелт-разрушители клас „Zumwalt“.

Дължината им е почти 190 метра, и водоизместимостта около 16 хиляди тона. Значителна роля в това решение изиграва фактът, че тези приказно скъпи кораби, пуснати в експлоатация в размер на три бройки, не намериха своята бойна ниша.

Идеята за изграждането на кораби от клас „Zumwalt“ се появява след събитията от 11 септември 2001 г. Тези кораби са били предназначени за унищожаване на военни бази и учебни лагери, както и за подпомагане на морските пехотинци. Основното им оръжие са 80 ракети „Томахоук“.

Отначало американците планират да построят 32 кораба от този клас. След това 24. После 7. Накрая се спират на три. И не само заради високата им цена: цената на един такъв кораб (4,4 милиарда долара) е почти равна на цената на самолетоносач.

Ракетните снаряди LRLAP за автоматичните 155-мм оръжейни комплекси AGS (Advanced Gun System) на тези разрушители ще струват 1 милион долара снаряда - като крилатите ракети „Томахоук“, а се има предвид, че цената на обслужването на оръжейните комплекси е два пъти по-скъпа.

За 100 разрушители са закупени едва 100 снаряда LRLAP, след което концепцията е решена радикално да се промени. В изслушване в конгреса вицеадмирал Уилям Мерц заяви, че артилерийската установка е спирачката, която задържа развитието на платформата „Zumwalt“. В резултат ВМС изоставят тези оръдия и се съсредоточават върху интеграцията с други противокорабни ракети.

Задвижващата система на разрушителя „Zumwalt“ се състои от два газови турбинни двигателя Rolls-Royce MT30 и два спомагателни турбогенератора. Инсталацията е проектирана с възможност за използване на релсово електромагнитно оръдие.

По време на стрелба от такова оръжие е необходимо напълно да се изключат всички други корабни системи. Обаче стрелбата от напълно глуха, сляпа и стоенето на кораба на едно място е подобно на самоубийство, затова и тази идея едва ли ще бъде осъществена.

Разрушителят „Zumwalt“ има интегрирана архитектура на корпуса, което значително намалява видимостта на радара. В резултат на това с размери един и половина пъти по-големи от тези на класическите разрушители от типа „Arleigh Burke“, ефективната зона на разпръскване на „Zumwalt“ е същата като тази на подводниците в Лос Анджелис в положение на повърхността, тоест е незначителна.

Надстройката на първите два кораба от този тип е изработена от композитен радиопоглъщащ материал - който дори тежка картечница може да пробие.

Обсегът на откриване на тези кораби в сравнение с класическите разрушители от клас „Arleigh Burke“ намалява с 4-4,5 пъти: той е около 70 км.

Това не гарантира на корабите „Zumwalt“ пълно прикриване от системите за търсене и наблюдение на „Новела“-P-38 на руския самолет за борба с подводници Ил-38Н, способен да открива американските стелт-разрушители на разстояние повече от 80-100 км. А възможностите за намиране „Zumwalt“ с помощта на пасивни сонарни станции на руски многоцелеви подводници поставят под съмнение самата концепция за скъпия стелт-кораб.

Не само високата цена и грешките в оръжейните системи са причинили липсата на търсене на тези кораби. До пускането на първия кораб от този клас мисията му за наземна поддръжка загуби своята актуалност. Сега, когато ВМС на Китай и Русия са във възход, ВМС на САЩ са принудени да се съсредоточат върху военноморската война, където доминират противокорабните ракети и самолетоносачите.

Американските военни експерти още преди пускането в експлоатация на гигантските разрушители посочиха, меко казано, проблемния характер на този проект. През 2015 г. „The National Interest“ публикува статия на военния експерт Майкъл Пек Battlecruisers: The Glass-Jawed Warship that Failed „Военният кораб със стъклена челюст, който се провали“. Стъклената челюст е от боксовия жаргон; такъв прякор беше даден на боксьори, които не издържат на удар.

Майкъл Пек разказва историята за създаването на класа на така наречените бойни крайцери, чийто кръстник е известният английски адмирал Джон Фишър. Идеята му е да комбинира огневата мощ на линейния кораб със скоростта на крайцера чрез отслабената броня. В резултат на това се родиха кораби от клас „Лъв“.

Три от седемте английски бойни крайцера потъват в основната морска битка на Първата световна война, битката при Ютланд. През Втората световна война английският боен крайцер „Худ“ експлодира след директен удар по корпуса от 15-инчовите оръдия на германския боен кораб Бисмарк, които пронизват бронята.

„Концепцията за бойните крайцери беше порочна в зачатък. Те са яйчени черупки, въоръжени с чукове, което точно отговаря на описанието на съвременните военни кораби. Те имат мощни оръжия и средства за защита, но какво ще се случи, ако дори една ракета ги уцели? Те ще потънат или ще бъдат силно повредени“, пише Майкъл Пек.

Коментирайки многобройните неуспехи на стартиралите кораби от класа „Zumwalt“, Майк Фреденбург, президент и основател на Института „Адам Смит“ в Сан Диего, пише: „От самото начало програмата „Zumwalt“ страда от нереалистични цели и погрешна концепция за операции ... Ако претърпи сериозни повреди и дупки в корпуса, шансовете му за оцеляване са много по-малки от другите военни кораби със същия размер.

Той просто няма достатъчно членове на екипажа, за да направи необходимото, за да спаси кораба. Дори ако е в състояние да се скрие от любопитни очи и не бъде забелязан от вражески радари веднага щом започне да стреля от пушките си, неговата секретност ще бъде сериозно компрометирана, тоест продължителните мисии за поддържащ огън с морски оръдия и стелта са взаимно изключващи се.

Освен това флотът смята „Zumwalt“ за много уязвим към подводниците. Щом Zumwalt стане част от бойна група, по-голямата част от предимството му за прикритие изчезва, защото на радара на врага се появяват други, по-малко скрити кораби. Zumwalt е абсолютно бедствие. "

След като трите разрушителя на „Zumwalt“ най-накрая станаха „бели слонове“ за ВМС на САЩ, командването на ВМС на САЩ реши да им даде поне някакъв смисъл, като ги оборудва с междуконтинентални балистични ракети вместо „Томахоук“. Значението на създаването на такива кораби обаче вече е загубено.

Превод: В. Сергеев