Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп обяви мащабна военноморска блокада на Ормузкия проток, след като преговорите за примирие с Иран в Исламабад завършиха без успех.
Решението, което влезе в сила днес, има за цел да пресече опитите на Техеран да събира милионни такси от преминаващите кораби. Дипломатическата криза буквално парализира световната търговия, заклещи стотици танкери в Персийския залив и изпрати цените на суровия петрол до историческите 150 долара за барел.
Рекет за милиони и блокирани кораби
Провалът на 21-часовите преговори в Пакистан, фокусирани основно върху иранската ядрена програма, стана повод за светкавичен отговор от страна на Вашингтон. Според американската администрация, Иранската революционна гвардия на практика е въвела режим на "морски разбойници", изисквайки пропускателни кодове и такси, достигащи до 2 милиона долара на плавателен съд, за да осигури ескорт през тесния проток.
Доналд Тръмп: "Това е световно изнудване и лидерите на държавите никога няма да бъдат изнудвани." В официална позиция в социалната мрежа Truth Social американският президент подчерта, че Военноморските сили на Съединените щати незабавно започват процес по прихващане на всеки кораб в международни води, който се е поддал на натиска и е платил такса на Техеран. Действията на Централното командване на САЩ включват и мащабна операция по разминиране на коридорите, които по-рано бяха минирани от иранските сили.
Ефектът върху световните пазари е безпрецедентен. Близо 230 натоварени петролни танкера изчакват в региона, без възможност да напуснат зоната. Морската парализа прекъсна 12 милиона барела дневно от глобалното предлагане, както и ключовия износ на торове и над 80 процента от вноса на храни за държавите от Персийския залив.
Международно право и опасният тайвански прецедент
Конфликтът отваря сериозен дебат за свободата на корабоплаването и тълкуването на Конвенцията на ООН по морско право. Въпреки че Ормузкият проток е жизненоважен международен воден път, през който минава една пета от световния петрол, Иран системно се опитва да наложи пълен суверенитет над него, позовавайки се на националната си сигурност.
Позицията на Техеран бе категорично осъдена на 11 март 2026 година, когато Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция 2817. Тя определи иранските атаки срещу търговски кораби като нарушение на международното право. Седмици по-късно обаче, опитът за прокарване на втора резолюция, гарантираща физическата защита на корабоплаването в Ормуз, бе блокиран след наложено вето от страна на Русия и Китай.
Анализатори предупреждават, че пасивността на международната общност пред иранската блокада създава изключително опасен глобален прецедент. Ако Техеран успее да узакони суверенитета си над Ормузкия проток, това би развързало ръцете на Китай да приложи абсолютно същата стратегия и да блокира Тайванския проток, налагайки хегемония над Южнокитайско море.
Изолацията на Вашингтон и позицията на България
Към момента Съединените щати действат едностранно, без официална военна подкрепа от традиционните си съюзници. Обединеното кралство и Франция категорично отказаха да се включат в американската блокада. Вместо това, Лондон координира дипломатически преговори с близо 40 държави за създаване на широка, многостранна коалиция, която да оперира изцяло в рамките на международното право и да възстанови свободата на транзит.
Кризата бе коментирана и от българските институции, които следят внимателно икономическите последици от петролния шок. Страната ни не планира намеса в региона.
Надежда Нейнски: "В момента сме в процес на внимателно проучване на целия казус."
Служебният министър на външните работи обясни пред БНТ, че България няма военния капацитет за изпращане на сили в Залива и не е получавала подобна покана. Дипломат номер едно подчерта, че енергийната ни сигурност не е пряко застрашена от физическата блокада, тъй като София разчита на алтернативни доставки от Азербайджан и Черно море. Тепърва обаче българската икономика ще трябва да поеме удара от глобалната инфлация и галопиращите цени на транспортните услуги.
