На 12 януари ще се навършат точно 1418 дни от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна. Това е абсолютно същото време, което е било необходимо на Червената армия, за да разгроми нацистка Германия. Но за разлика от стремителното настъпление по време на Втората световна война, днес руските войски са напреднали едва с около 50 километра и са затънали край Покровск.
Това пише изданието The Times.
За Путин, който изгради държавната си идеология върху култа към „победата“ на СССР над нацизма, тази реалност е болезнено напомняне, че неговата армия е далеч от образа на непобедима сила.
Но, както подчертават източници, дори чудовищните загуби и санкциите не го карат да промени позицията си. Кремъл продължава да настоява за капитулация на Украйна.
Главният редактор на руското разследващо издание „Проект“ Роман Баданин отбелязва, че Путин все повече живее в затворен информационен кръг и лично се намесва във военното планиране.
„Всички, които си позволяваха дори мека критика, изчезнаха от обкръжението му“, съобщава той. По думите му до Путин са останали хора като Михаил Ковалчук, които прокарват конспиративни идеи. „Ако постоянно общувате с такива хора, неизбежно започва да се променя и възприятието за света“, добавя журналистът.
Въпреки разговорите за възможни мирни инициативи, Путин запазва твърда позиция. В новогодишното си обръщение към военните той заяви: „Вярваме във вас и в нашата победа“. При това неговите изисквания остават непроменени: Украйна трябва да се откаже от независимостта си и да се върне под пълния контрол на Москва.
Бившият руски премиер Михаил Касянов, който сега живее в чужбина, подчертава: „На Путин не му трябва територия. Неговата цел е да унищожи независимостта на Украйна и той не може да отстъпи“.
Политологът Татяна Становая отбелязва, че за Путин завземането на земя е инструмент за натиск, а не крайна цел. Според нея Путин се стреми към това в Киев да дойде на власт проруски елит, а всяка част от силна и независима Украйна той счита за заплаха.
„Той е пленник на собствените си илюзии. В него се съчетават прагматизъм и ирационалност. Понякога иска това, което никога не може да получи“, казва Становая. При това Путин е убеден, че украинците уж чакат идването на Русия, а руската армия уж пази цивилните.
„Той не се срамува от тази война, защото около него са хора, които укрепват неговите убеждения. Всеки, който се опита да покаже разрушенията, ще бъде обявен за предател.“
Подобна линия изразяват и руските дипломати. Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков заяви: „Бихме искали Украйна да стане страна, приятелски настроена към Русия. Мисля, че рано или поздно така и ще бъде“.
Войната обаче вече води Русия до тежки икономически последици. Приходите от петрол и газ през 2025 г. са намалели с над 20%, докато разходите за армията и силовия апарат са нараснали до близо 17 трилиона рубли (около 38% от бюджета).
На фона на неопределеността думата „тревога“ е станала, според допитвания, главната дума на годината. Властите признават, че значителна част от върналите се от фронта военни, включително освободени престъпници, не са успели да си намерят работа.
Въпреки това Кремъл счита всичко това за допустима цена. Бившият съветник в Централната банка Александра Прокопенко отбелязва: „Путин показа готовност да се примири с икономическия спад сколь угодно дълго. Властта поставя армията над всичко.
Путин не се вълнува от протести, той се бои да не изглежда слаб. Ако икономиката беше решаваща за него, преговорите вече щяха да са започнали“.
Увереността на Путин се подхранва и от факта, че опозицията е в изгнание и е разколебана, а вътре в страната почти не е останало място за инакомислие.
Според американския журналист Джеймс Роджърс, Путин разчита на това, че Белият дом ще продължи да възприема Европа като поле за договорености между Москва и Вашингтон, а Украйна не трябва да има право на глас по въпросите на собствената си сигурност.
Всичко това показва: Кремъл не възнамерява да прекрати войната и залага на разрушаването на украинската държавност. За Путин е най-важно да не допусне дори намек за слабост, което прави войната продължителна и опасна за цяла Европа.
