Още през 2026 г. Полша ще получи първия американски изтребител F-35A - Варшава и Вашингтон подписаха съответното споразумение.

Какви са предимствата и недостатъците на тези бойни самолети, как се променя настоящето изменение в баланса на силите в Балтика и около Калининград - и как руските въоръжени сили ще реагират на това?

F-35A Lightning II „Светкавицата“ ще замени съветските самолети, които все още са на въоръжение в полските ВВС. И това въпреки факта, че в момента Полша е в „антируска треска“, интензивността на полската пропаганда за „руската заплаха“ вече е преминала всички възможни граници, а Полша граничи с много уязвима част от територията на Русия - Калининградския анклав, пише "Поглед инфо".

Освен това полското правителство иска да стане член на американската програма за споделяне на тактическо ядрено оръжие, като получи след Германия, Италия, Белгия, Холандия и Турция възможност да използва американски тактически ядрени бомби от своите самолети F-16, доставени преди това от САЩ и да разположи тези бомби на полска територия.

Според някои доклади редица полски специалисти и пилоти дори са преминали встъпително обучение за използването на ядрено оръжие.

Всичко това прави появата на F-35A в близост до руските граници повече от сериозна.

Не е пингвин

Около F-35A руските ура-патриоти въртят фантастичен брой митове, измислени с цел да култивират сред руската общественост пренебрежение към възможностите на потенциалния противник. Някои глупави граждани дори разпространяват прякори за този самолет тип „Бременни пингвини“.

По-специално се съобщава, че самолетът не може да лети, губи по маневреност пред изтребителите предишно поколение, уж се разпада във въздуха, софтуерът му не работи както трябва и други подобни.

Отделно се подчертава, че техническите решения, насочени към намаляване на видимостта на самолета, няма да работят срещу руската военна техника.

Реалността обаче е точно обратната.

Имайки по-голямо съотношение на тежестта и теглото в сравнение с по-ранните варианти на F-15 и несравнимо по-усъвършенствана система за дистанционно управление от всеки изтребител от четвърто поколение, F-35A просто не може физически да лети лошо.

Голям брой тренировъчни въздушни битки срещу F-16 в Норвегия показаха, че пилотът на изтребители от четвърто поколение може да спечели маневрен бой F-35A само при различни самоубийствени тактики, които ще му помогнат да изстреля ракетата по атакуващата “Светкавица” но в крайна сметка ще стане нейна жертва, без друг вариант.

Учебните боеве в Япония също показаха превъзходството на този самолет над изтребителите предишни поколения, включително по маневреност. Американците публикуваха много големи натоварвания на крилата за този самолет, но това не беше напълно честен ход от тяхна страна, защото тази цифра не отчита товароносимостта на фюзелажа - и този самолет е голям и силно натоварва крилото в полет.

Но основното не е маневреността. Комбинацията от ниско ефективна площ на разсейването (ЕПР) и много усъвършенстваната и сложна радиолокационна радиолокационна станция дават на този самолет възможността почти винаги да бъде първият, който открива противника и изстрелва ракети по него, преди врагът да открие заплаха.

Най-лошото е, че тази станция перфектно се противопоставя на всякакви смущения, тя е специално създадена като такава.

Освен това този има възможност други прехващачи да насочват целите на този самолет.

В Съединените щати се изпълняват програми за интегриране на новата версия F-15EX в обединената система, която носи фантастичен брой ракети въздух-въздух върху възлите на окачването - до 22 единици (американците наричат такава концепция „ракетен камион“) и F-35 действайки заради “стелта” по-близо до противника, би дал на F-15 възможността да се „прицели“ по радара на „Светкавица“ и да изстреля ракети от безопасно разстояние.

Вариантът се разработва, когато един F-35, който е по-близо до врага, поеме контрола върху ракетите AIM-120 въздух-въздух, изстреляни директно от други самолети.

При пробив на противовъздушна отбрана в ударен вариант тази машина също представлява огромна опасност. Включването ѝ в системата за обмен на информация “Линк-16”, възможностите на радарните системи, най-мощната оптично-електронна разузнавателна система и истинската скритост от радарите и различните термични диапазони правят тази машина много сериозен противник.

В същото време системите за показване на цялата външна информация и независимо получената разузнавателна информация работят в режим на „допълнена реалност“ - пилотът просто вижда с очите си електронна карта, наложена върху реалния терен с обозначени позиции на противника, движеща се военна техника, работещи радари, предварително идентифицирани зенитно-ракетни системи, освен това засегнатите райони.

Той вижда своя и чуждите самолети, често с посочване на типа, вижда ракетите, изстреляни в негова посока (и веднага може да използва радари за създаване на неудържимо мощно електронно заглушаване). И всичко това се показва директно върху стъклото на шлема.

Лесно е да се предположи, че вземането под внимание на наличието на различни видове високо прецизни оръжия с дълъг обсег е голям проблем за всяка ПВО.

Израел използва своя F-35I “Адир” срещу Сирия и според съобщенията израелските военни са били възхитени от неговите възможности.

Също така, според разпръснати данни от ученията САЩ, където F-35A и конвенционални самолети действат срещу групи конвенционални самолети, всички битки на “Мълнията” се превръщат в естествено „избиване на невинните младенци“ - и F-35A по никакъв начин не играе ролята на последните.

В мирно време разузнавателните способности на F-35 също представляват заплаха. Дори когато летят по държавната граница на Русия, тези машини са способни да събират просто огромно количество разузнавателна информация.

Способността на F-35 да изпълнява разузнавателни мисии се отбелязва и от израелците. Особено сериозна заплаха представлява оптично-електронният разузнавателен комплекс.

Що се отнася до технологията "стелт", в случая с F-35, мерките за намаляване на видимостта на самолета са насочени към просто намаляване на обхвата на неговото откриване от радарите на вражеските самолети и противоракетни ракетни системи и най-важното - да не се дава на самонасочващите се ракети надеждно да прихващат целта. В такъв случай ситуацията, при която самолетът е открит и по него е изстреляна ракета, която след това не може да се насочи, е напълно реална.

И, разбира се, самолетът, доставен в Полша, вече ще принадлежи на това поколение F-35A, което ще може да използва ядрени бомби.

Разбира се, “Светкавицата” има своите слабости. На първо място, този самолет изисква огромна поддръжка на земята. Днес, в зависимост от условията на работа, това са от 40 до 50 човекочаса на наземно обслужване за всеки час полет.

Разбира се, в бойна ситуация може да се пренебрегне нещо, но често именно това е "нещо", без което ще бъде невъзможно да се осигури висок коефициент на бойна готовност на тези изтребители при конфликт с висока интензивност. Разбира се, с времето “Локхийд Мартин” ще въведе технически решения, които ще намалят това време. Но първоначалните условия са много неблагоприятни.

Вторият проблем е, че засега не е възможно да се постигне приемлива надеждност на новата машина. Всъщност продължаващите проблеми с надеждността станаха отправна точка в мита за „бременния пингвин“. Не мислете, че този проблем може да бъде решен бързо и това ще се отрази и на бойната готовност на полските ВВС и ще ги засегне силно и негативно.

Третото нещо, което ще ограничи потенциала на "тридесет-и-петиците" е, че те ще бъдат доставени без останалите компоненти на американската военна сила.

Без най-новия F-15EX с гроздове от ракети под крилата и фюзелажите, без радарни сигнали за ранно предупреждение (AWACS) и без много други неща, няма как да се разгърне пълният потенциал на машината. Този самолет няма да престане да бъде проблем за руските ВВС и нашите зенитно-ракетни сили, но остротата му ще бъде по-малка, отколкото би могла.

Във всеки случай появата му у толкова неадекватно общество като полското би изисквало подобаващ отговор от Русия. Целият баланс на силите около Калининград се променя.

Степента на заплаха и възможен отговор

Ние класираме заплахите постепенно. Най-основната - действайки по ръба на въздушното пространство на Русия, тези самолети ще могат да получават голямо количество разузнавателна информация, която Западът няма днес.

Възможностите на F-35A да я получи не могат да се сравняват с нито един дрон. И това едновременно ще изисква Русия да промени подходите си към камуфлажните сили и средства.

Възможни са авантюри на поляците с навлизането на такива самолети във въздушното пространство на Руската федерация по време на разузнавателни полети.

Трябва да се разбере, че поражението на самолет от този тип от руските сили ще бъде използвано по един или друг начин срещу нас, въпреки че ще донесе „бонус“ под формата на фрагменти за изучаване. Като цяло този вариант е доста нежелателен.

В случай на истинска война, през първите няколко дни части на полските ВВС, въоръжени с тези апарати, ще могат наистина да обезкървят ПВО и ВВС на Русия.

В Русия да се противопоставят на тази машина могат единствено Су-35 и МиГ-31, като последният е за дълги разстояния, а и двата единствено, ако са въоръжени с най-новите ракети, които тепърва влизат в експлоатация. И дори за Су-35 задачата да се бори с F-35A няма да е лесна и няма да се справи без загуби.

В идеалния случай е необходимо да се използват едновременно и двата самолета (МиГ-31 и Су-35), за които е необходимо да се създаде модел за такава съвместна бойна употреба за тези машини и да се практикува в учения, което, уви, не е наблюдавано досега.

Нито Су-30 във всяка съществуваща производствена версия, нито МиГ-35 са „равни“ на F-35A във въздушен бой и имат нисък шанс да оцелеят. А Су-27 във всяка версия или МиГ-29 ги очакват недвусмислен разстрел извън зоната на видимост.

По този начин, първият отговор на получаването на Полша от F-35A трябва да бъде разработването на съвместно бойно използване на МиГ-31 и Су-35, в което МиГ ще насочват Су, докато последните не успеят да използват своите радари срещу “Мълниите”.

От решаващо значение е и насищането на руската авиация с най-новите модели ракетни оръжия, формирането на големи резерви такива оръжия и стрелби с “живи” снаряди, за да се натрупват статистически данни, опит и да се търсят недостатъците на новите оръжия. Без най-новите ракети въздух-въздух МиГ-31 и Су-35 няма да успеят.

Но това е половинчата мярка.

Основното нещо е да се ускори производството на Су-57 и (най-важното) - без оглед на наличието на ново поколение готов двигател. Идеята, че Су-57 е твърде скъп и е по-добре да се създадат повече Су-35, както и идеята да изчакаме новия двигател, а дотогава да строим тези самолети на малки партиди, в крайна сметка може да ни удари самите нас.

Самолетът трябва да бъде произведен с наличните двигатели и когато новият модел е готов, да се премине към нов двигател.

Нови самолети-радари са спешно необходими, въпреки факта, че проектирането на такъв самолет като А-100 очевидно е в застой и обещава да бъде много скъпо. Нуждаем се от различно решение, по-просто, по-евтино, по-бързо и спешно.

Щабовете на всички нива трябва да планират военни операции по такъв начин, че в момента, когато противникът загуби способността си да осъществява бойни полети, заради нуждата от преминаване през техническо обслужване, да имаме с какво да унищожаваме тези самолети на земята.

Това предполага известно планиране на потреблението на крилати и тактически ракети, наличието на разузнавателни способности за откриване на разпръснатите самолети в Полша.

Във всичко това няма нищо ново за нашите самолети, няма нищо особено сложно, но необходимостта от унищожаване на тези самолети в най-кратки срокове не може да бъде пренебрегвана.

Обобщавайки, можем с увереност да кажем, че във връзка с тази сделка нараства опасността за Русия от Полша. Отговорът на тази заплаха изглежда необходим.

И трябва да разберем, че независимо от това колко подготвена е нашата икономика за превъоръжаване и доколко дава адекватен отговор на новите заплахи, тези заплахи само ще нарастват. Покупката от Полша на нови изтребители от пето поколение е чудесен пример как това ще продължи да се случва.

Превод: В. Сергеев