В сърцето на гъстите амазонски гори в Бразилия един мъж прекара над четвърт век напълно сам, без да обмени и дума с друг човек. Известен като „Последният от своето племе“ и „Човекът от дупката“, той стана символ на устойчивост, оцеляване и трагедията на унищожените култури.
Единственият оцелял
След брутално клане, при което цялото му племе е унищожено от незаконни скотовъдци през 80-те и 90-те години, този неизвестен мъж остава сам в необятната Територия на индианците Танару в щата Рондония. Оттогава той живее в пълна изолация, отказвайки всякакъв контакт със света извън джунглата.
Живот в самота
Изолиран от цивилизацията, той изгражда дом от палмови дървета, ловува птици, маймуни и прасета с лък и стрели, изработени от бамбук, и отглежда царевица и папая край убежището си. Той копае дълбоки ями, покрити с клони и камъни – някои предназначени за лов, други вероятно за ритуални цели.
Макар външният свят да се е опитвал да установи контакт, оставяйки му провизии, „Човекът от дупката“ винаги избягвал човешко присъствие.
Разкрит за света
През 1996 г. бразилските власти за първи път откриват доказателства за неговото съществуване. През 2018 г. правителството заснема редки кадри, показващи как мъжът, полугол, отсича дърво с ръчно изработена брадва и за кратко поглежда към камерата, преди да се скрие отново в дебрите.
Тези изображения се превръщат в мощен символ на борбата за оцеляване на коренното население на Амазония.
Краят на една епоха
През август 2022 г. „най-самотният човек в света“ е открит мъртъв – положен в хамак пред своята колиба от палмови листа. Официалните власти потвърждават, че е починал от естествени причини.
Неговата смърт бележи края на една цяла културна вселена, изгубена завинаги за човечеството.
Почит и наследство
Бразилската агенция за коренното население Funai, която през годините защитава територията му от нашественици, почита паметта му. Алтаир Алгайер, координатор на Funai, споделя пред „Дейли Мейл“:
„Този човек, макар и сам, показа, че е възможно да оцелееш и да устоиш на съвременното общество.“
Организацията Survival International го нарича „жертва на геноцид“ и символ на „изумителна устойчивост“.
Историята на „Човека от дупката“ остава като силно напомняне за уязвимостта на коренното население и за безвъзвратно изгубените културни съкровища на Амазония.
