След началото на войната в Украйна хиляди чужденци се включиха в отбраната на страната. Сред тях е и британецът Мейсър Гифърд, който прекарва две години на фронта. Историята му бе разказана от журналисти от Business Insider и хвърля светлина върху ролята, ползите и предизвикателствата около международните доброволци.
Първите дни: хаос и ентусиазъм
В началото украинската армия трудно се справя с вълната от желаещи да помогнат чужденци. По данни, цитирани от изданието, броят на международните доброволци варира между 4 000 и 20 000 души.
„Имаше взрив от човешка енергия, добра воля и страст от страна на международната общност“, казва Гифърд.
Той признава, че украинската военна инфраструктура първоначално не е била готова, но с времето организацията се подобрява значително.
Каква е ползата от чуждестранните бойци?
Много от международните доброволци носят със себе си ценен опит – от военно-полева медицина до знания за западни оръжейни системи, които Украйна започва да използва.
„Тези хора се превърнаха в истински съкровища в армията – смирени, полезни и готови да работят рамо до рамо с украинците“, споделя Гифърд.
Дори онези, които нямат военен опит, но пристигат с желание да помогнат, според него заслужават уважение:
„Герой не си само защото си дошъл на война. Герой си за това, което правиш“, подчертава той.
Проблеми с част от чужденците
Не всички обаче са подходящи за бойната среда. Гифърд признава, че украинският Международен легион, създаден в началото на войната, има противоречива репутация заради отделни случаи:
„Появиха се и много опасни хора, макар и малко. Някои бягаха от проблеми в родината си – зависимости, конфликти със закона или просто търсеха поле за изява“, обяснява той.
Според него най-лошият тип доброволец е онзи, който вярва, че знае всичко:
„Някои мислят, че една-две мисии в Афганистан или Ирак ги правят способни да командват в Украйна. А тази война е съвсем различна.“
„Крикуните“ и псевдобойците
Гифърд посочва и друга категория чужденци, които нарича „крикуни“. Това са хора, които се разхождат в пълна украинска униформа, без реално да служат в армията:
„Може да ги видите по кафенетата в Лвов или Одеса – места, които са далеч от фронтовата линия. Те създават грешно впечатление и подвеждат хората.“
Признание към истинските доброволци
Въпреки отделни негативни примери, повечето международни доброволци са приети топло от украинците, уверява британецът. Местните често им изразяват признателност – канят ги на храна, плащат за тях в магазини и заведения.
„Обикновените украинци ценят факта, че не са сами – че има хора от цял свят, готови да рискуват живота си за тях“,
„Виждам в чуждестранните доброволци братя, които са се притекли на помощ в най-трудния момент – макар и с няколко луди сред тях“, завършва с усмивка Мейсър Гифърд.
