Гръцки корабособственици започнаха мащабно и рисковано позициониране на празни танкери в непосредствена близост до Ормузкия проток. Стратегическият ход е продиктуван от залог, че техните съдове ще бъдат сред първите, които ще натоварят суров петрол, веднага щом ключовият воден път бъде отворен след повече от три месеца на пълна блокада. Към момента обаче сложната геополитическа обстановка не дава сигнали за бързо разрешаване на кризата.
Ярък пример за агресивното поведение на пазара е компанията Dynacom Tankers Management, контролирана от гръцкия милиардер Георгиос Прокопиу. Дружеството вече е разположило поне четири празни кораба близо до протока, а още два изчакват в Арабско море.
Компанията се утвърди като най-активния оператор от началото на конфликта в края на февруари, успявайки да преведе няколко танкера през опасния регион.
В същото време Евангелос Маринакис, основател на Capital Maritime & Trading Corp., коментира по време на международен форум, че за бизнеса би било по-изгодно да плаща официална такса за преминаване на Иран, вместо да търпи огромни загуби от месеците принудителен престой.
Според него структурираната система от такси е далеч по-добър вариант от икономически пагубното затваряне на протока.
Логиката зад тези действия е изцяло пазарна – корабите, намиращи се на броени дни разстояние от Залива, ще вземат първите товари при подновяване на трафика и ще диктуват премиум цени на пазар, изпитващ остър недостиг на празен тонаж.
Преди ескалацията фрахтовите ставки за големи петролни танкери по маршрута Близък изток – Китай отбелязаха исторически рекорд, надхвърляйки 420 000 долара на ден.
Дипломатическите преговори обаче продължават да буксуват. Водният път остава блокиран след ударите на САЩ и Израел срещу Иран на 28 февруари 2026 г.
Въпреки че Техеран направи кратък опит да обяви протока за отворен в средата на април, Ислямската революционна гвардия отмени решението само в рамките на едно денонощие.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп загатна в интервю, че морската блокада може да продължи до края на лятото, въпреки че изрази надежда за по-бърз изход.
Държавният секретар Марко Рубио настоява за поетапен подход, при който Техеран първо трябва да деблокира трафика, преди да започнат преговори по ядрената програма.
От своя страна Иран изисква в евентуалното споразумение да залегне облекчаване на икономическите санкции и спиране на израелските операции в Ливан. Настоящото крехко примирие в Ливан все пак дава известни надежди за дипломатически пробив.
Междувременно последиците от енергийната криза се задълбочават. Около 2000 кораба остават блокирани във вътрешността на Залива, а застрахователните премии за преминаване скочиха драстично от 0,25% на 5% от общата стойност на плавателните съдове.
Международната агенция по енергетика предупреди, че дори при незабавно отваряне на Ормузкия проток, петролните доставки ще останат ограничени в продължение на месеци. Това крие огромни рискове за глобалната икономика, тъй като световните резерви се изчерпват бързо.
Експерти алармират, че ако ситуацията не се промени, може да се стигне до принудително свиване на потреблението в глобален мащаб, предизвикано от скок на цените на петрола над 150 долара за барел.
