Германия продължава да предлага висок жизнен стандарт, но все повече хора губят доверие в способността на държавата да се променя и да решава натрупаните проблеми. Това твърди роденият в България преподавател Колев, който живее в страната от 26 години.
В интервю за германската медия Frankfurter Allgemeine Zeitung той предупреждава, че темата за емиграцията вече се обсъжда в почти всеки приятелски кръг на младите германци. Сред предпочитаните дестинации са не само Швейцария и САЩ, но и държави от Централна и Източна Европа като Полша, Чехия и България.
На въпрос дали Германия не е една от най-добрите държави, в които човек може да живее, Колев отговаря категорично:
"Някога беше така.“
Според него в миналото е имало достатъчно основания за подобно твърдение – отлична инфраструктура и образование, както и силен сектор на малките и средните предприятия. Кризите през последните години и вътрешните проблеми обаче са нанесли сериозни щети.
Като показателен пример той посочва състоянието на железопътния транспорт. Според него качеството на публичните услуги е спаднало до такава степен, че хората започват да се съмняват дали страната изобщо е способна на сериозни реформи.
"Жизненият стандарт все още е добър. Но през своите 26 години в Германия рядко съм виждал обществото толкова уплашено и раздразнено, колкото е днес“, коментира преподавателят.
По думите му дори непрекъснатото говорене за деиндустриализация създава несигурност и постепенно разрушава доверието между гражданите, държавата и икономиката.
Колев използва понятието "нишка на доверието“, за да опише отношението на гражданите към установения обществен и политически ред.
Докато тази нишка е здрава, хората вярват, че политическият център е способен да обнови държавата. Когато обаче доверието изчезне, те започват да търсят партии, обещаващи напълно различен модел, или решават да напуснат страната.
"Емиграцията е действието на онези, при които тази нишка вече се е скъсала. Тогава човек има две възможности – да остане, да върши само минимално необходимото и да гласува за крайни партии, или да реши, че иска да изгради своето бъдеще и това на децата си другаде“, обяснява той.
Младите плащат за "Мерцедес“, а получават "Трабант“ Преподавателят разказва и за нагласите сред своите студенти в Цвикау. Повечето от тях са първите висшисти в семействата си и са дълбоко свързани със Западна Саксония или Тюрингия. В миналото дори преместването в Южна Германия било трудно решение за тях.
След пандемията обаче все по-често започнали да се питат дали да останат в Германия, или да заминат.
Основният проблем според тях е лошото съотношение между високите данъци и качеството на услугите, които държавата предлага. Те плащат значителни суми, но в селските райони все още няма достатъчно добра цифрова инфраструктура, за да могат нормално да участват дори в учебните занятия.
Колев обобщава недоволството им с автомобилно сравнение:
"Студентите от Цвикау, родното място на "Трабант“, казват, че плащат за държава като "Мерцедес“, а все по-често получават "Трабант“ - например в здравеопазването.“
Днес, когато попита в аудиторията в чий приятелски кръг се обсъжда емиграция, почти всички студенти вдигат ръка.
"Това не са представители на елита. Не ги привлича непременно Америка. Гледат към Швейцария, но също така към Източна Европа. Бивш мой студент ми се обади, за да попита колко трудно е да научи полски“, разказва преподавателят.
Колев цитира социологически проучвания, според които до половината от младите хора могат да си представят, че ще напуснат страната. При значителна част от тях намерението вече било придружено и от конкретни планове.
Той прави разлика между временното заминаване за обучение или придобиване на опит и напускането заради загуба на вяра в бъдещето на страната.
"Ако става дума за семестър по програмата "Еразъм“ или за година в чужбина, това е чудесно за Германия. Но ако младите напускат, защото смятат, че държавата и икономиката не им предлагат основа, върху която да изградят бъдещето си, тогава те си тръгват за дълго“, предупреждава той.
Според посочените от него данни всяка година от Германия заминават над един милион души. Между 200 000 и 300 000 от тях са германски граждани, а около 800 000-900 000 са чужденци.
В същото време германският пазар на труда се нуждае от нетна имиграция от приблизително 400 000 души годишно. Това означава, че страната трябва да приема между 1,4 и 1,6 милиона нови жители всяка година, за да компенсира напускащите.
"Чужденците, които си отиват, поне отчасти вече са били интегрирани. Всички, които идват на тяхно място, трябва да започнат процеса от нулата. Това изисква много съпричастност, енергия и ресурси. Не съм сигурен, че страната е способна да го постигне“, посочва Колев.
Работещи европейци се завръщат на Изток По думите му Германия не губи основно бежанци, а хора, които вече са работили и са се установили в страната - сред тях граждани на Полша, Румъния и България.
Той твърди, че все повече източноевропейци се връщат към родните си държави, въпреки че жизненият стандарт там все още е по-нисък от германския.
"Ако губим хора заради Швейцария, това е разбираемо, тъй като разликата в благосъстоянието е голяма. Но тук хората се връщат в страни, които все още са значително по-бедни от Германия. Това означава, че са готови да приемат определени лишения, защото вече не вярват в динамиката на Германия“, смята преподавателят.
Според него страните от Източна Европа демонстрират по-голяма устойчивост при кризи. След промените от 1989 г. обществата там са станали изключително приспособими и са преминали през пандемията, войната в Украйна и останалите сътресения по-леко в психологически и обществен план.
"Именно тази устойчивост източноевропейците вече не откриват в Германия. А когато си тръгват, заедно с тях изчезва и натрупаният им опит за справяне с кризи“, предупреждава Колев.
"Това вече не е Германия, в която пристигнахме“
Освен икономическите причини все по-голямо значение има и усещането за сигурност - например дали едно младо момиче може да се чувства спокойно на централната гара.
Колев отбелязва, че при миграционните процеси често по-рано пристигналите чужденци се отнасят критично към последните миграционни вълни. Те виждат как учителите все по-трудно се справят с голямото разнообразие от националности и конфликти в класните стаи.
"Аз съм от България. Когато българите днес говорят за Германия, те често казват: Това вече не е страната, в която пристигнах преди 20 години. Това усещане е свързано до голяма степен с миграцията през последното десетилетие. Но една по-добре функционираща държава би имала и по-голяма способност да интегрира хората“, допълва той.
За да задържи младите и предприемчивите хора, Германия трябва да води дългосрочна политика, смята преподавателят. Временните мерки и краткосрочните икономически стимули няма да бъдат достатъчни, за да убедят хората да останат.
Според него държавата трябва да подобри съотношението между данъците и качеството на публичните услуги, да привлича инвестиции, да насърчава иновациите и да създава условия за повече и по-продуктивна работа.
Тези промени обаче не могат да бъдат постигнати само от правителството. Необходима е и промяна в обществените нагласи към капитализма, предприемачеството и стремежа към професионален успех.
"Когато някой работи изключително усилено, не трябва да казваме, че се претоварва. Трябва да му благодарим, че работи два пъти повече от нас и че е иновативен. Така страната няма да се превърне в музей, а ще остане място, в което и нашите деца могат да се възползват от създадените нововъведения“, подчертава Колев.
По отношение на изкуствения интелект и социалните мрежи той смята, че иновациите първо трябва да бъдат разглеждани като възможност, а едва след това като риск, който подлежи на регулиране.
"Иновациите така или иначе ще се появят. Въпросът е дали ще бъдат създадени тук, или в Силициевата долина. Ако идват от Германия, ние ще печелим от тях и ще можем да ги регулираме по-добре, защото хората, които ги разбират и са ги създали, ще бъдат тук“, посочва той.
Колев предупреждава за опасността страната да загуби именно най-смелите, предприемчиви и устойчиви представители на младото поколение. Това според него би било тежка загуба не само за икономиката, но и за цялото общество.
"Това са хората, които работят в доброволната пожарна, в домовете за възрастни и в обществените служби“, обяснява той.
Според преподавателя Германия е показала след 2022 г., че може сравнително бързо да промени отношението си към ключови теми като отбраната. Затова и промяна в икономическата и обществената политика е възможна.
Решаващи ще бъдат следващите две години и половина – до следващите парламентарни избори. Най-важното е политическият център да докаже, че е способен да действа и да провежда смислени реформи.
"Болестта на тази страна е лечима. Просто трябва да започнем още утре“, заключава Колев.
