"Наскоро напуснах позицията си на работещ на пълен щат професор в Университета на Торонто (УТ). Сега съм професор емеритус, и то преди да стана на шейсет. Представях си, че ще преподавам и ще провеждам изследвания в УТ на пълен работен ден, докато не им се наложеше да изнесат скелета ми от офиса", пише проф. Джордън Питърсън, цитиран от Гласове.

Обичах работата си. И моите студенти – както бакалаврите, така и магистрите – бяха положително настроени към мен. Ала на този кариерен път не му било писано. Причините са много, включително факта, че сега мога да преподавам онлайн на много повече хора с по-малко вмешателство. Но има и още няколко:

Първо, моите квалифицирани и превъзходно обучени хетеросексуални бели мъже магистри (имал съм и много други) имат пренебрежимо малък шанс да им бъдат предложени изследователски позиции в университета, въпреки блестящите си научни досиета. 

Това отчасти се дължи на разнообразието, включването и равните постижения или предпочитаният от мен акроним DIE. Те се налагат повсеместно в академичния свят, въпреки факта, че през цялата ми дългогодишна кариера университетските комисии по подбор на кадри вече бяха направили всичко възможно, че и малко отгоре, за да си гарантират, че няма да бъдат пропускани квалифицирани кандидати от „малцинствата“

Втора причина: Това е един от многото проблеми на отблъскващата идеология, която в момента унищожава университетите и, като следствие, културата като цяло. Не на последно място и защото просто няма достатъчно квалифицирани BIPOC хора, на които им предстои да завършат, че да се изпълнят квотите за разнообразие достатъчно бързо. (За тези от вас, които не разбирате езика на „събудените“, BIPOC означава „чернокожи“, „туземни“ и „цветнокожи“.)

Това е всеизвестно на всеки член на академичната общност, който поне малко го е грижа за истината и който през последните три десетилетия е участвал в комисия по подбор на кадри. Това означава, че сме на път да произведем поколение от изследователи, които са напълно неквалифицирани за тази работа. Вече видяхме какво означава това в ужасяващите дисциплини за „изследвания на жалбите“.

Съчетано със смъртта на обективното изпитване, това компрометира университетите толкова силно, че твърдението едва ли е пресилено. А случващото се в университетите в крайна сметка влияе на всичко. Както сме установили.

За да получават изследователски грантове, всичките ми малодушни колеги трябва да изготвят заявления за DIE. Всички те лъжат (изключая малцинството от истински вярващите) и учат студентите си да правят същото. И правят това постоянно, с разнообразни обяснения и оправдания, а така задълбочават покварата на едно вече изумително покварено начинание.

Някои от колегите ми дори си позволяват да се подложат на т.нар. „обучение против пристрастност“, провеждано от свръхнеквалифициран персонал от „Човешки ресурси“, който нелепо, безхаберно и обвиняващо натяква за на теория повсеместните расистки/сексистки/хетеросексистки нагласи. Сега това обучение често е предварително условие за заемането на позиция в комисия по подбор на кадри.

А за тези от вас, на които им се струва, че преувеличавам или че това в някакъв тривиален смисъл е ограничено само до университетите, помислете над няколко други примера: Този доклад от клиширания разсадник на „либерални“ настроения Холивуд например показва колко далече са стигнали нещата.

През 2020 г. от Академията на филмовите изкуства и науки (тези, които раздават оскарите) поставиха началото на петгодишен план (това да ви звучи познато от историята?) „за разнообразяване на нашата организация и разширяване на нашето определение за „най-добрите“.

Това е в опит да разработят „нови стандарти за изобразяване и включване за оскарите“ с цел, хипотетично, „по-качествено отразяване на разнообразието на ходещите на кино хора“. И какъв плод роди тази инициатива, отроче на идеологията DIE?

И това е навсякъде – ако не го виждате, главата ви или е заровена в пясъка, или е завряна на друго доста по-нелицеприятно място. CBS например буквално разпореди през 2021 г. във всеки отдел с автори да има най-малко 40% BIPOC (50% през 2022 г.).

Сега сме в момента, в който расата, етносът, „социалният пол“ и сексуалните предпочитания са, първо, приемани за фундаментални характеристики, определящи всеки човек (точно както се надяваха радикалните левичари), и второ, се третират като най-важната квалификация за прием за обучение или изследователска работа или за назначаване на работа.

Трябва ли е да казвам, че това е лудост?

И не са само университетите. А и професионалните колежи. И Холивуд. И корпоративният свят. Разнообразието, включването и равните постижения – троицата на радикално лявото – ни унищожават. Чудите се откъде идва разделението, което ни спъва в момента? Не търсете по-далече от DIE.

Чудите се – по-конкретно – защо Тръмп е толкова привлекателен? Не търсете по-далече от DIE. Кога отива твърде далече лявото? Когато се прекланя пред олтара на DIE и настоява и останалите от нас, които като цяло искаме да бъдем оставени на мира, да правим същото. Стига толкова! Достатъчно! Достатъчно!

И накрая, знаете ли, че самият Владимир Путин ни го каза? Цитирам скорошната му реч:

„Защитниците на т.нар. „социален прогрес“ вярват, че водят човечеството към някакъв вид ново и по-добро съзнание. На добър път, вдигайте флага, както се казва, пълен напред! Единственото, което искам да кажа сега, е че техните предписания изобщо не са нови. Някои може и да останат изненадани, но Русия вече е минала по този път.

След революцията от 1917 г. болшевиките, като се уповавали на догмите на Маркс и Енгелс, също разправяли, че ще променят съществуващите привички и обичаи – и то не само политическите и икономическите, но и самата представа за човешки морал, както и основите на здравото общество.

Унищожаването на вековните ценности, на религията и на връзките между хората, включително пълното отрицание на семейството (и това сме го правили), поощряването на доносниченето срещу близките ни – всичко това беше обявявано за прогрес и, между другото, навремето е получавало широка подкрепа по целия свят и е било доста модерно, също както днес. Между другото, болшевиките проявявали пълна нетърпимост към различните от тяхното мнения.

Това, смятам, трябва да ни напомня на някои от нещата, на които сме свидетели сега. Като гледаме какво се случва в доста западни страни, ние с удивление виждаме онези „родни“ практики, които за щастие сме оставили, надявам се, в далечното минало. Борбата за равенство и срещу дискриминацията се превръща в агресивен догматизъм, граничещ с абсурдното, когато творбите на великите автори от миналото като Шекспир вече не се изучават в училищата и университетите, защото идеите им се считат за назадничави.

Класиците биват обявявани за назадничави и невежи по въпросите на важността на социалния пол и расата. В Холивуд се спускат меморандуми за това как е правилно да се разказва една история и колко герои с какъв цвят на кожата и с какъв социален пол трябва да участват в един филм. Това е още по-зле от агитпроп отдела на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз.“

И това го казва държавният глава на бившата тоталитарна структура, срещу която се борихме пет дълги десетилетия в Студената война, докато рискувахме цялата планета.