Проучване: Бутилираната вода ни трови, крие опасности за здравето
Това изследване е първото, което прилага тази микроскопия в света на нанопластмасите
Ново проучване показва, че бутилираната вода съдържа хиляди нанопластмаси, които са толкова малки, че могат да проникнат в клетките на организма.
В новаторско проучване изследователите откриват, че бутилираната вода, продавана в магазините, може да съдържа от 10 до 100 пъти повече пластмасови частици, отколкото се предполагаше досега. Наночастици, които са толкова безкрайно малки, че не могат да бъдат видени под микроскоп.
Нанопластмасата, която е 1000 пъти по-широка от средния човешки косъм, е толкова малка, че може да мигрира през тъканите на храносмилателния тракт или белите дробове в кръвообращението. Разпространявайки потенциално вредни синтетични химикали в цялото тяло и в клетките, твърдят експерти.
Според новото проучване един литър вода – еквивалент на две стандартни по размер бутилки вода – съдържа средно 240 000 пластмасови частици от седем вида пластмаси. От които 90% са идентифицирани като нанопластмаси, а останалите са микропластмаси.
Микропластмасите са полимерни фрагменти. Те могат да варират от по-малко от 5 милиметра до 1 микрометър. Всичко, което е по-малко, е нанопластмаса, която трябва да се измерва в милиардни части от метъра.
“Трябва да кажа, че това проучване е изключително впечатляващо. Работата, която са вложили в него, е наистина доста задълбочена… Бих я нарекла новаторска”, каза Шери “Сам” Мейсън, директор по устойчиво развитие в Penn State Behrend в Ери, Пенсилвания, която не е участвала в проучването.
Новото откритие подсилва отдавнашните експертни съвети да се пие чешмяна вода от стъклени съдове или от неръждаема стомана. Този съвет се отнася и за други храни и напитки, опаковани в пластмасови опаковки, пише още SafeNews.bg.
“Хората не мислят, че пластмасата се отделя, но това е така”, каза тя. “Почти по същия начин, по който ние постоянно отделяме кожни клетки, пластмасите постоянно отделят малки парченца, които се откъсват, например когато отворите пластмасовия контейнер за купената от магазина салата или сиренето, което е опаковано в пластмаса.”
Мейсън е съавтор на проучване от 2018 г., което за първи път открива наличието на микро- и нанопластмаси в 93% от пробите на бутилирана вода, продавана от 11 различни марки в 9 държави.
В това минало проучване Мейсън установява, че във всеки литър замърсена вода има средно 10 пластмасови частици. По-широки от човешки косъм. Както и 300 по-малки частици.
Новото изследване е публикувано в понеделник в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences. В него изследователи от Колумбийския университет представят нова технология, която може да види, преброи и анализира химическата структура на наночастиците в бутилираната вода.
Вместо 300 на литър, екипът, който е автор на последното проучване, установява, че действителният брой на пластмасовите частици в три популярни марки вода, продавани в САЩ, е между 110 000 и 370 000. Ако не и повече.
Иновативните нови техники, представени в проучването, отварят вратата за по-нататъшни изследвания. За да се разберат по-добре потенциалните рискове за човешкото здраве. Това казва Джейн Хулихан, директор по изследванията на “Здрави бебета, светло бъдеще”, обединение на организации с нестопанска цел.
Кърмачетата и малките деца може да са изложени на най-големи рискове, тъй като техните развиващи се мозъци и тела често са по-уязвими към въздействието на токсични експозиции.
Нанопластмасите са най-тревожният вид пластмасово замърсяване за човешкото здраве, твърдят експертите. Това е така, защото миниатюрните частици могат да навлязат в отделните клетки и тъкани на основните органи.
Като потенциално прекъсват клетъчните процеси и отлагат химикали, нарушаващи ендокринната система. Като бисфеноли, фталати, забавители на горенето, пер- и полифлуорирани вещества или PFAS, и тежки метали.
“Всички тези химикали се използват при производството на пластмаса, така че ако пластмасата попадне в нас, тя носи тези химикали със себе си. И тъй като температурата в тялото е по-висока от тази навън, тези химикали ще мигрират от пластмасата и ще попаднат в тялото ни”, обяснява Мейсън.
“Химикалите могат да бъдат пренесени в черния дроб, бъбреците и мозъка и дори да преминат границата на плацентата и да попаднат в нероденото дете”, каза Мейсън.
При изследвания на бременни мишки изследователите са открили пластмасови химикали в мозъка, сърцето, черния дроб, бъбреците и белите дробове на развиващото се бебе 24 часа след като бременната майка е погълнала или вдишала пластмасови частици.
Това каза съавторът на изследването Фийби Стейпълтън, доцент по фармакология и токсикология във Фармацевтичния факултет “Ърнест Марио” към университета “Рътгърс” в Пискатуей, Ню Джърси.
“На този етап в човешката плацента са открити микро- и нанопластмаси – каза Стейпълтън. “Те са открити в тъканите на човешкия бял дроб. Открити са в човешки изпражнения; открити са в човешка кръв.”
Новият метод за идентифициране на наночастиците в бутилираната вода, използван в изследването, разчита на модифицирана версия на Рамановата спектроскопия. Това е лазерна техника, която може да анализира химическия състав на клетките, като измерва как молекулите вибрират в отговор на светлината.
Това изследване е първото, което прилага тази микроскопия в света на нанопластмасите.
Чрез драстично увеличаване на изображението SRS може ясно да идентифицира и заснема изображения на наночастици за микросекунди, а не за часове, необходими на по-старата техника.
Към момента на публикуване на доклада алгоритъмът на изследването е в състояние да идентифицира седем вида пластмаси. Полиамид, полипропилен, полиетилен, полиметилметакрилат, поливинилхлорид, полистирол и полиетилентерефталат.
Проучванията са установили, че частици от пластмаса могат да се откъснат при многократно отваряне и затваряне на капачката на бутилката. При смачкване на бутилката или при излагане на топлина, например в автомобил.
Какво се случва, след като пластмасовият полимер и химикалите, нарушаващи функциите на ендокринната система, навлязат в клетките на организма? Дали нашествениците остават, нанасяйки хаос, като нарушават или увреждат клетъчните процеси? Или организмът успява да ги изхвърли?
“Знаем, че тези микрочастици навлизат в организма. И знаем, че още по-голям процент от по-малките наночастици попадат в клетките, но не знаем къде точно отиват в клетката и какво правят”, казва Стейпълтън. “И не знаем дали и как се връщат обратно.”
Докато науката изследва тези и други въпроси, има неща, които хората могат да направят, за да намалят излагането си на пластмаса, каза Хулихан от “Здрави бебета, светло бъдеще”.
“Можем да избягваме консумацията на храни и напитки в пластмасови опаковки. Можем да носим дрехи, изработени от естествени материи, и да купуваме потребителски продукти, изработени от естествени материали”, каза Хулихан. “Можем просто да си дадем сметка за пластмасата в ежедневието ни и да намерим алтернативи, когато това е възможно.”
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук