Само преди няколко месеца възможността за възобновяване на преговорния процес между Русия и Украйна с участието на американски посредници изглеждаше по-скоро като политическа фантастика, въпреки че и в Москва, и в Киев не изключваха нови посещения на Стив Уиткоф и Джаред Кушнер. Посредниците обаче бяха заети със сизифов труд — търсене на начини за уреждане на ситуацията след войната с Иран, а и в Кремъл не бързаха с преговорите.
Това пише в своя блог украинският журналист Виталий Портников.
Заслужава си да се припомни, че от консултациите се оттеглиха не американците или украинците, а именно руснаците.
В Москва доскоро подчертаваха, че преговорите могат да се възобновят едва след като Киев изтегли войските си от онази част от територията на Донецка и Луганска област, която остава под контрола на легитимното украинско правителство, а дотогава Путин отказва каквито и да било разговори.
Но дойде септември и посредниците заминаха за Москва и Киев, въпреки че уреждането на ситуацията около Иран все още не се очертава, че украинските войски остават в Донбас и че продължават руските удари по Киев и други украински градове, от които засега не е лесно да се защитят.
Разбираме защо възобновяването на преговорите е нужно на Зеленски: като ръководител на държава, подложена на агресия и разрушения, той е длъжен да търси пътища към справедлив мир — както от гледна точка на исканията на собственото му общество, уморено от безкрайната война, така и от гледна точка на интересите на партньорите, които биха искали Киев да не отхвърля възможностите за мир.
Разбираме и защо възобновяването на преговорите е нужно на Тръмп, който би искал успех на своите миротворчески усилия и възможности за възстановяване на икономическото сътрудничество с Русия.
Не разбираме напълно обаче защо това възобновяване е нужно на Путин. Освен ако руският президент наистина не е обезпокоен от състоянието на своята икономика и не иска да спре украинските удари. А как да стане това без мирни споразумения?
Преговорите на Уиткоф и Кушнер в Москва обаче не регистрираха реални промени в руската позиция, така че готовността на Путин за преговори засега може да се обясни с обичайната му тактика за печелене на време.
Само че сега, напълно възможно, Путин печели това време не само за Тръмп, но и за лидерите на страните от Глобалния юг, икономическите спонсори на Русия — китайския президент Си Дзинпин и премиера на Индия Нарендра Моди.
Путин се срещна и с двамата по време на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Бишкек. И между другото, точно след това тонът на изявленията му забележимо се промени.
Друга причина, която може да е повлияла на настроенията на Путин, е желанието му да се срещне с американския си колега по време на срещата на върха на АТИС през ноември в китайския град Шънчжън.
Ясно е, че отказите на Путин да се среща с американските посредници и да демонстрира готовност за търсене на пътища към мира могат да се превърнат в пречка за подобна среща.
Още повече че той има и по-амбициозна идея, която след преговорите с Уиткоф и Кушнер бе загатната от съветника на руския президент Юрий Ушаков.
Става дума за провеждането на тристранна среща на върха между Тръмп, Путин и Си Дзинпин в рамките на форума в Шънчжън.
За Путин подобна среща би била огромно постижение, тъй като ще затвърди статута му на един от лидерите на съвременния свят, поставен наравно с президента на САЩ и китайския лидер, а и Тръмп, както е известно, клони към такъв формат.
Напълно вероятно е възобновяването на преговорите за прекратяване на руско-украинската война да е станало част от кремълските планове за организиране на тази тристранна среща — и нищо повече.
А що се отнася до същинското приключване на войната и преминаването на Русия към по-конструктивни и реалистични позиции, визитата на американските посредници може да няма никакво отношение към това.
