Взривът в плутониевия реактор – 1000 пъти по-мощен от този в блок №1
<em>Какво точно се случва в АЕЦ&nbsp;&quot;Фукушима&quot;?&nbsp;Този въпрос си задават дни наред ядрените експерти по света, а днес дори и МААЕ. Какво точно се случва във &quot;Фукушима&quot; и по-специално в трети реактор, пита сайтът на френското списание &quot;Нувел обсерватьор&quot;, наблюдавайки снимки и графики и разсъждавайки логично:<br /> </em><br /> На снимката от въздуха на централата &ldquo;Фукушима 1&rdquo; може да се види сградата на първи блок, който напълно е изгубил покрива си при първата експлозия на 12 март. За сравнение втори блок е запазен почти напълно.<br /> <br /> Важното в тази снимка обаче е трети реактор, който експлодира на 14 март, понеделник, и който беше много по-голям. Двата облака, които се издигат от него, съответстват на местоположението на БАСЕЙНА за отработено гориво и на РЕАКТОРА. Тази снимка поражда по-задълбочен анализ, който говори за радиоактивни емисии, които се излъчват директно във въздуха. <br /> <br /> Въпросът е къде се намира точно сърцевината на Трети реактор, зареден със сместа МОХ (уран и плутоний). Не ни ли лъжат, като дни наред ни казват, че трети реактор не се е разхерметизирал? И дали димът, който виждаме, не е просто емисия на тежките метали, която се излъчва от напълно отворената сърцевина на реактора? С други думи, не е ли това авария от най-висша степен, от порядъка на тази в Чернобил. Иначе защо ще евукаурит на няколко пъти персонала!<br /> <br /> Ако си припомним картината от 14 март, в 11.04 ч японско време, тя беше много по-различна от първата екдплозия на първи реактор. Тогава, на 11 март, над централата се заиздигаха огромни бели облаци, които се разпростряха надлъж и нашир.<br /> <br /> <img border="2" alt="Fukushima.jpg" align="middle" width="500" height="326" src="/documents/newsimages/editor/201112/Fukushima.jpg" /><br /> <br /> Взривът на 14 март бе съвсем различен. Той бе много по-жесток и изстреля вертикално всякакви отломки, което обяснява сиво-черния пушек. Впоследствие разбрахме, че това е противоракетна плоча, поставена върху вертикалния канал на бесейна за отработено гориво, което е била повдигната. Разбира се, бе посочено и това, че е бил предизвикан взрив на водород.<br /> <br /> Ние обаче си поставяме други въпроси за тревогата около трети реактор. Затова ако се вгледаме по-внимателно в схемата на реактора, си задаваме въпроса щом сърцевината на реактора е отворена, не е ли това извънредно опасно. Както Институтът за ядрена безопасност на Франция отбелязва по повод снимката от интернет на централата, &ldquo;биологичната защита над обвивката е изчезната&rdquo;, което означава, че цялото съдържание се изсипва във въздуха без никакъв филтър. <br /> <br /> <strong>&ldquo;Оптимистичната&rdquo; хипотеза </strong>е за нещастие твърде малко вероятна. Да погледнем това, което прилича на бледожълта каска, наречена &laquo; steel containment vessel &raquo;, която представлява обшивката на реактора, точно над корпуса на реактора (reactor vessel). Представяме си, че водородът се събира между тази стоманена каска, закрепена във вътрешността на реактора, и бетоновата обшивка отгоре. Да отбележим, че върху бетона има полукръг, който е нещо като тапа, която изхвръква при нужда. <br /> <br /> Точно това вероятно се е случило в трети реактор. Но има две причини да изоставим тази хипотеза. Първо, не разбираме как е възможно водородът да влезе вътре, след като няма никаква тръба, която да го изведе. Второ, дали водородът е бил в такова количество, че да избие това, което експертите наричат &ldquo;антиракетна&rdquo; плоча? И как е било възможно той да експлодира, след като има нужда от кислород и от искра, която да го възпламени? Бихме искали да знаем колко мощен трябва да е един взрив, за да отнесе тази плоча.<br /> <br /> <strong>&quot;Песимистичната&quot; хипотеза</strong>, която е, може би, вярната. Водородът се е натрупал на друго място, в т.нар. &laquo; concrete shell dry-well &raquo;. Много лесно е намерил &ldquo;слабото място&rdquo;, което е предизвикало взрива към долната част на басейна. Под този басейн, който е във формата на круша, вероятно се е образувала струя, която се е изстреляла извънредно мощно нагоре, разкъсала е стоманената обшивка, после бетоновата тапа. При това изхвърляне нагоре струята е отнесла не само бетонови, но и метални отломки. Дали експертите не биха могли да анализират по тези данни и тази картинка това, което реално се е случило?&nbsp; <br /> <br /> Надали тези проблеми не са били обсъждани помежду специалистите. Друг въпрос, би трябвало да има системи от клапани, които ако се поливат със солена морска вода, ще се повредят. Защо тогава тя се използва и не означава ли това, че в паниката си операторът на централата се опитва с всички средства да потуши пожара.&nbsp; <br /> <br /> Трябва ясно да се запита: какво е актуалното състояние на басейна, в която се намира горивото? Дали по реактора има пукнатини, дали има леки разрези по някои тръби, дали не е напълно открит?<br /> <br /> Ако сравняваме представената от Агенцията за ядрена безопасност (на Франция) графика, взривът на трети реактор&nbsp; е бил 1000 пъти по-силен от този на пъри реактор. Дали наистина парата се дължи на изпратената към реакторите вода за охлаждането им? Но разбира се, най-големият проблем е в басейна. Основният проблем е в това дали той е разхерметизиран. Ако в него вече няма вода, последиците от отработеното гориво ще бъдат изключително тежки - това би означавало, че вече може да се говори и за нов Чернобил.