В Северната част на Виена бе отворена нова болница. Нейният паркинг е все още полупразен, а коридорите са пусти. Едва няколко служителя влизат и излизат през големият стъклен вход.

Засега, заради COVID-19, плановите операции са отменени, а посетители не се допускат в лечебното заведение. Но празният паркинг и празните коридори свидетелстват за едно - за разлика от Италия и Испания, здравната система на Австрия все още не е претоварена с болни от коронавируса и болниците имат капацитета да се справят с епидемията.

Едва 1000 души се лекуват в астрийските болници от COVID-19. Четвърт от тях са в интензивните отделения. Набързо изградените полеви клиники със стотици легла, повечето от които се помещават в концертни и спортни зали, също остават празни, както и около една трета от лечебните заведения за интензивно лечение в страната.

През последните дни Австрия отбелязва драматичен спад на заболелите от коронавируса. От 966 на 26 март, до 122. В средата на март броят на хората с инфеции се удвояваше на всеки три дни. Ала данните на правителството днес показват оптимистична картина - кривата на заболяването вече е изправена, а увеличение на болните се наблюдава на всеки две седмици. Болните в страната са общо 14 хил., а починалите - 393.

"Успехът на Австрия се дължи главно на ранното поставяне на страната под карантина", казва Томас Чипионка, ръководител на Групата за здравна икономика и здравната политика на Австрийския институт и гостуващ старши научен сътрудник в Лондонското училище по икономика и политически науки, пред The ​​Independent.

Страната наложи карантина на 16 март и стана една от първите в Европа, които предприеха подобни мерки. Днес обаче някои малки магазини в страната започват да отварят врати, а Австрия поетапно ще премахва ограниченията - само месец след началото на всичко.

"Реагирахме бързо и решително", казва Чипионка. Той обяснява, че на гласуващите извънредното положение, били показани математически модели, които демонстрирали колко много ще са болните, ако не бъдат въведени мерки веднага. На решението повлиял и примерът от Италия, която граничи с Австрия.

Също така мерките в страната бяха по-стриктни отколкото в други страни - хората можеха да напускат дома си само, ако са работници в основни сектори, за да купят стоки от първа необходимост или ако помагат на хора, нуждаещи се от подкрепа. Полицията обикаляше из улиците, паркове и туристическите дестинации. Онези, които нарушаваха заповедите, бяха глобени. За този един месец 17 хил. акта са били съставени от австрийската полиция.

"Освен ранната самоизолация, основна причина за малкият брой на заболелите е създадената гореща линия, която изпраща мобилни тестови звена към хора, които показват симптоми на COVID-19", казва Клеменс Мартин Ауер, един от главните здравни съветници по време на пандемията.

"Ключът беше да държим хората далеч от болницата, където може вирусът да се предаде и да се разпространи бързо. Това наистина доведе до промяна за нас", допълни той. Специалният телефонен номер и мобилното тестване не са патент на Австрия, но те бяха въведени още в самото начало на пандемията и се рекламираха широко в медиите.

"Хората бяха посъветвани първо да се обадят на горещата линия, която се поддържа от авсрийското Министерство на здравеопазването, ако имат симптоми на COVID-19", казва Ауер, но признава, че нещата не винаги са вървели гладко, тъй като отнело време да се установи, кои симптоми налагат светкавично тестване и кои не. Някои граждани се оплаквали, че отнема много време, преди мобилният екип да стигне до тях - при някои дори и седмица.

"И все пак това позволи по-голямата част от заразените да останат под карантина у дома, докато онези, които имаха нужда от медицинска помощ, бързо са приети в болниците, които бяха готови да се справят с притока", казва Ауер и допълва: "Това беше голямото ни постижение."

Източник: dnes.bg