Един от най-разпознаваемите символи на Венеция, бронзовият крилат лъв, който гордо стои на колона на площад „Сан Марко“, има неочакван произход. Ново научно изследване разкрива, че емблематичната статуя всъщност е древен китайски артефакт, модифициран от венециански майстори през XIII век.
Проучването, водено от археолога Масимо Видале от университета в Падуа и публикувано в престижното издание Antiquity, твърди, че скулптурата е създадена по време на китайската династия Тан (618–907 г.) като пазител на гробници. Анализът на металните проби показва, че съставът на оловото в бронза съвпада с находища в басейна на река Яндзъ в Китай. При по-внимателен оглед статуята показва и следи от преработка – премахнати рога и скъсени уши, характерни за китайските пазители.
Според екипа на Видале, статуята „вероятно е била открита от венециански емисари в Китай в средата на 1260-те години и модифицирана във Венеция някъде между 1270 и 1290 г.“, въпреки че учените признават, че са възможни и други сценарии.
Досега се смяташе, че лъвът е вдъхновен от древни месопотамски или персийски изображения на митични грифони. Новото откритие обаче напълно променя представата за историята на този важен паметник. Крилатият лъв се превръща в политически символ на Венецианската република именно около 1260-те години, когато са издигнати и колоните на площад „Сан Марко“.
Остава голямата загадка как точно китайската скулптура е достигнала до средновековна Венеция. Една от хипотезите, предложена от изследователите, свързва пътуването ѝ с бащата и чичото на прочутия пътешественик Марко Поло. По време на посещението си в монголския двор в днешен Пекин (1264–1268 г.) те може да са изпратили статуята по Пътя на коприната. Изследователите допускат, че фамилия Поло може да са видели в нея подходящ кандидат за трансформация в символ на венецианската мощ. Засега обаче този сценарий остава в сферата на спекулациите, отваряйки нова страница за бъдещи исторически проучвания.
