Ръждясалият корпус на германски военен кораб от Втората световна война отново се показа над водите на Дунав край сръбското село Прахово, след като продължителните жеги и сушата свалиха реката до критични равнища, съобщава The Telegraph.
Плавателният съд е част от флотилия, потопена умишлено от отстъпващите германски сили през 1944 година. Осем десетилетия по-късно корабите продължават да блокират една от основните транспортни артерии на Европа. Част от тях крият мини, снаряди, дълбочинни бомби и други неизбухнали боеприпаси.
Германското командване нарежда потапянето на близо 200 военни и спомагателни съда при приближаването на Червената армия към района на Железни врата. Целта е корабите да не попаднат в съветски ръце и едновременно с това да затворят пътя по реката. Част от флотилията е извадена след войната, но десетки корпуси остават на дъното около Прахово. При нормално ниво на водата те почти не се виждат, а при суша металните им части се издигат над повърхността.
Останките създават тесен и опасен коридор за товарните кораби, които преминават през източната част на Сърбия.
Плавателният път в този участък обичайно е широк около 180 метра, но потъналата флотилия го свива до близо 100 метра. При ниска вода капитаните изчакват насрещните съдове и преминават един по един през обозначената зона. Забавянето увеличава разходите и принуждава корабите да превозват далеч по-малко товари.
Сърбия и Европейският съюз финансират операция за отстраняването на 21 кораба, които пряко застрашават безопасното движение. Работата започна през август 2024 година и включва подводно обследване, обезвреждане на боеприпаси, разрязване на корпусите и изваждането им на брега.
Сръбският Център за противоминна дейност съобщи, че през юни 2026 година е унищожена германска дълбочинна бомба, открита на борда на кораба Т-20. Всяко преместване изисква предварителна проверка, защото корозиралите боеприпаси реагират непредвидимо след десетилетия под вода.
Новото оголване на германските останки идва при едни от най-ниските водни равнища, измервани в Сърбия през последните десетилетия. Корабите плават с едва една четвърт от обичайния си товар, а редица екипажи се движат само през светлата част на деня.
Кризата засяга пряко и доставките на горива. През юли Сърбия е получила само 25% от планирания внос по Дунав, тъй като танкерите и баржите не могат да бъдат натоварени до нормалния си капацитет.
Рафинерията в Панчево осигурява около 80% от потреблението на горива в страната, затова всяко прекъсване на речния транспорт повишава риска за пазара. Властите пренасочват част от доставките към автомобилен и железопътен транспорт, което увеличава цената и удължава сроковете.
Към 3 август сръбските власти не са обявили пълна забрана за корабоплаване по целия участък на реката. Те следят фарватера и предупреждават за спиране на движението, ако водата продължи да се отдръпва.
Потъналите кораби край Прахово превръщат всяко преминаване в маневра между пясъчни прагове, метални корпуси и боеприпаси. Дунав не само разкрива военната история, а показва колко уязвима остава търговията при продължителна суша.
