Европа навлиза в нова ера на отбранителни разходи. Разтревожени от войната на Русия срещу Украйна и отслабващия ангажимент на САЩ към европейската сигурност, лидерите на ЕС обещаха бързо превъоръжаване, с цел да бъдат „готови до 2030 г.“, пише EUobserver.
Този ръст на бюджетите може да е необходим за сигурността, но предизвиква златна треска сред лобистите в Брюксел, тъй като оръжейните производители бързат да влияят как ще се харчат новите средства.
Резултатът?
Увеличение на лобирането, което рискува да изпревари правилата, предназначени да държат под контрол натиска върху решенията.
Ако Европа иска плановете ѝ за превъоръжаване да успеят, трябва да съчетае тази разходна вълна с вълна на прозрачност. Иначе може да спечели надпреварата във въоръжаването, но да изгуби общественото доверие и подкрепа.
Когато парите започнат да текат, лобистите никога не изостават.
В миналото националните столици бяха основните цели на оръжейните компании.
Сега, с амбициите на Европейската комисия да създаде единен пазар за отбрана, самият ЕС се превърна в основна цел на влиянието. Според скорошно разследване на Politico Europe, бюджетите за лобиране на най-големите европейски отбранителни компании са се увеличили с около 40% от 2022 до 2023 г. Почти всички основни играчи наемат допълнителни лобисти.
Лобирането не е по своята същност нещо лошо. В най-добрия случай то прави политиките по-добре информирани, по-прецизни и по-добре съобразени с нуждите и реалностите на индустрията и различните заинтересовани страни.
Сигнали за тревога
Но скоростта и мащабът на бума на лобиране в Брюксел са тревожни. Ако не се даде приоритет на прозрачността, отбранителните бюджети могат бързо да бъдат похарчени за оръжия, които изпълняват продажбените цели на частни компании, а не нуждите на Европа в областта на сигурността.
Макар на пръв поглед да изглежда, че европейските министерства на отбраната скоро ще разполагат с неограничени средства, внимателен поглед върху нужните инвестиции в иновации, производство, логистика, инфраструктура и капацитети показва, че парите все още не достигат. За да се постигне ефективност, решенията трябва да се вземат внимателно и разумно.
ЕС има регулации за лобиране, но те представляват пъстра мозайка с множество празноти.
Transparency International EU анализира регулаторните рамки на всички 27 държави членки, както и на трите основни институции на ЕС. Резултатите показват фрагментирана картина на лобирането.
15 държави членки имат задължителни или частично задължителни разпоредби, докато останалите 12 нямат такива или имат само доброволни правила.
От най-големите военни харчещи страни в ЕС (спрямо БВП) – Полша, Естония и Гърция – Естония има доброволни регулации, а другите две задължителни, но с пропуски в прилагането и контрола.
Само Европейската комисия, Европейският парламент и пет държави от ЕС публикуват проактивно срещи с лобисти, а дори Съветът на министрите (където националните правителства имат влияние) се придържа към доброволна система за разкриване, което води до неясна картина на това кой говори с кого.
Тази фрагментация е покана за експлоатация на слабите звена.
За да стигнеш до Брюксел, минавай през националните столици
Ако лобирането в Брюксел изисква прозрачност, дадена фирма може да лобира чрез държава членка с по-слаби правила, знаейки, че усилията ѝ няма да бъдат проследени. Може да използва министерства, консултантски фирми или мозъчни тръстове в страни с минимален контрол и чрез тях да влияе на позициите в ЕС.
Резултатът е същият – политиката се формира, но не се знае в чий интерес.
Ако ЕС е сериозен в намерението си да бъде „готов до 2030“, трябва да регулира по-ефективно лобирането. Това включва осъвременяване на правилата – например задължително регистриране на комуникация по WhatsApp и други дигитални канали.
Не е нужно да гадаем какво се случва, когато големите пари се срещнат с липсата на контрол – Европа вече има горчив опит.
Уроци от пандемията
По време на пандемията от COVID-19, стремежът да се осигурят маски, ваксини и медицинско оборудване доведе до пренебрегване на правилата за обществени поръчки. В много държави те бяха временно спрени, а милиарди евро в спешни договори останаха без контрол.
Последваха скандал след скандал – от маски на завишени цени, купувани чрез свързани с политици посредници, до съмнителни SMS-и около договорите за ваксини. Всичко това показа, че липсата на прозрачност ражда проблеми.
Европа не може да си позволи да повтори същите грешки с танкове и ракети. Залогът е твърде голям.
Европейските лидери разбират нуждата от бързина – наскоро премиерът на Дания призова армията си „да купува, купува, купува“ възможно най-бързо, дори без търгове.
Съвместната бяла книга на Европейската комисия за отбраната също подчерта нуждата от опростяване на процедурите и осигуряване на приоритетен достъп.
ЕС безспорно има нужда от по-гъвкава бюрокрация, но всяко заобикаляне на прозрачността може да струва скъпо в дългосрочен план — по линия на отчетност, ефективност и обществена подкрепа.
Добре изразходваните пари за отбрана означават най-добра стойност срещу правилно оборудване — не да се пълнят чужди джобове или да се награждават най-шумните лобисти.
Отбранителна стратегия, изградена с публични средства, трябва да бъде защитена с обществен контрол. Това означава сериозна регулация на лобирането. Това означава да се гледа на тайните сделки със същата предпазливост, с каквато гледаме на бойните заплахи.
Ако Европа иска да е „готова до 2030“, тя трябва да е готова и да контролира политиката на обществените поръчки.
Всичко по-малко ще означава, че Европа може да бъде въоръжена, но не и защитена.
